Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години, колкото и да е невероятна тази аритметика.
Всяка сутрин Данка Попева се качва в градския автобус и отива на работа в обущарското ателие. Там вече я чака нейният колега Сотир Николов, който сякаш не е ставал от занаятчийската маса. И при двамата работата е спасение от тежките житейски преживявания. И въпреки това тя не пропуска сутрешния грим, добрата дума за всеки и усмивката, която скрива годините.
Малко са днес хората, които могат да кажат, че повече са работили, отколкото живели:
"Моят живот е минал само с труд - стока съм гледал, тютюн съм гледал, миньор съм бил, обущар. Като ми пресметнат, трудовият стаж ми е повече от възрастта, защото миньорският е Първа категория. Сега съм на 80 години, а трудовият ми стаж е 83 г.", разказа Сотир Николов.
И вместо да си гледат старините, двамата не могат да се разделят с малкото ателие и масата за ремонт на обувки, която е на половината на годините им.
Репортаж на Кети Тренчева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
