Храбростта се дефинира като качество, което олицетворява борбата на човек със страха и съмненията. И ако приемем, че страхът и свободата са винаги заедно – като стара женена двойка, в която всеки е готов да умре за другия, то храбростта е тази проява на смелост, при която – за да извърши човек какъвто и да било подвиг – трябва преди всичко да се изправи срещу самия себе си. Нищо в този живот не може да бъде създадено или постигнато, ако не възникне първо във въображението на човека. Затова и храброто сърце навярно е онова, което същият този човек сам си подхранва. В крайна сметка хората не се ли намират именно в капана на собствените си страхове и схващания за добро и лошо?
Щастието, което е и винаги ще бъде състояние на ума, също битува редом със страха. И двете са продиктувани от желанията, които имаме – за живот, за любов, за близост, за мигове споделеност, радост, удовлетвореност. Ако сложим обаче етикет на желанието, това не означава ли всъщност, че се опитваме да го укротим? А като го укротим – убиваме ли го?
Разстоянието между това, което е човек всъщност, и това, което мисли, че е, е мярката за собствената му лудост. Възможността да скъси разстоянието е пътуването, отново навътре към себе си, разбира се. Говорим за действителността на опитомената същност, която човек показва, и дивия звяр, който крие.
Коя от двете същности взема превес накрая, ще попитате. Нито едната от двете, защото в края на пътуването човек знае толкова много за себе си, че вече няма място за противоречия. Човек е такъв, какъвто е и няма избор, освен да разбере и приеме същността си. Затова и трябва да подхранва храброто си сърце всеки ден, в който поема въздух. Да се самосъздава, доколкото може. Защото накрая се оказва, че всички ние сме и храбреца, и прободения змей.
На Гергьовден в "Какво се случва" погледнахме храбростта през очите на един Георги.
Какво прави смел човека в мирно време, попитахме Георги Златарев, който обхожда актьорската професия – богата откъм сюжети, изразни средства и необятни възможности на човешката мисъл. Актьора, който с всичко, на което се отдава – психоанализа, фотография, обиколки из страната с колело, астрономия и астрофизика, високи технологии и българска история – прави дисекция на човешкото.
"Храбростта – това е страх, удържан няколко мига по-дълго", казва американският генерал Джордж Патън. Докато си припомня думите му, Георги Златарев добавя и че всеки, който не го е страх, или заблуждава себе си, или откровено лъже. Затова и въпросът не е в наличието на страха, а в това до каква степен човек успява да се пребори с него.
Защо най-голямата борба е именно със самия страх? Защо ни е нужда смелост в любовта, вярата и общуването и къде е мястото на отговорността вярата в себе си? Защо не си позволяваме да бъдем щастливи и налагало ли му се на Георги Златарев да бъде смел на сцената?
Целия разговор с актьора от Театър "Възраждане" чуйте в звуковия файл.
Снимка – Театър "Възраждане"
