Журналистката Лилия Илиева издаде книга, в която е събрала 33 от най-атрактивните си интервюта през годините – все срещи с известни български мъже и на финала – със също тъй известна дама.
Книгата е провокирана от разговора на авторката с френския писател Фредерик Бегбеде, но е посветена на баща ѝ.
Александър Кадиев, Андрей Баташов, Бойко Борисов, Виктор Пасков, Галин Стоев, Георги Тошев, Деян Донков Йордан Камджалов, Любен Дилов–син, Слави Трифонов, Тодор Колев, Фънки, Христо Мутафчиев, Явор Гърдев – са сред интервюираните. Възгледите си за живота представя и Лиза Шопова.
Дванайсет професии на героите в тази книга е изброил в предговора си към нея проф. Георги Лозанов: “актьор, певец, композитор, диригент, танцьор, модел, продуцент, режисьор, писател, художник, журналист и политик. Задачата не е лесна, защото изисква двойна журналистическа оптика – професионалните роли принадлежат на публичната сфера, а лайфстайлът на частната (на всекидневието и свободното време, на личните отношения и мераци, на тялото и бита), и трябва с лекота да се движиш между двете сфери, да сблъскваш и помиряваш сюжетите им в разговора.
В резултат професионалният успех (единственият твърд критерий в подбора на събеседниците) е видян, метафорично казано, от обратната страна на бинокъла: как се постига не пред публиката, а вкъщи – като житейски избор и попътни колебания, като предчувствие и самочувствие, като характер и вяра, като мечта и късмет, като перипетии и случайности, като собствена съдба и намеса в чуждите...
Интервютата показват – и това вече е в интерес на обществото – човешката генеалогия на неговите фаворити: що за хора са, какво ги отличава от "масовия човек“, какво повече от известността си притежават известните. Лилия Илиева с право ги нарича звезди, защото сама ги представя като такива. А те – за разлика от актьора, писателя или политика сами по себе си – са митологични конструкти от една "близка, привлекателна, омайваща митология на щастието“, както ще я определи Едгар Морен.
Звездата се създава в разказа за нея именно с преплитането в образа ѝ на публични и частни черти. Ако се занимаваш само с публичния човек, това ще е "редова“ журналистика или художествена критика, а ако се занимаваш само с частния, ще е лайфстайл или направо "жълта“ журналистика. Едва в наслагването на портретите им се прояснява общественото признание като лично усилие и може да се оцени човешкият потенциал, необходим, за да минеш по "алеята на славата“ – конкретно (според времевия обхват на интервютата) през 21-ви век в България – пише Георги Лозанов.
Димитрина Кюркчиева покани Лилия Илиева в “Артефир” да представи предпремиерно книгата си. Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – ФБ профил и изд. Бард
