7
Чуй новината:
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?
За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова.
Представял ли си си някога, ако нямаше имплантите и не можеше да чуваш?
"Това, което мога да кажа със сигурност, че нямаше да съм стигнал там, където съм сега! Нямаше да имам най-вероятно толкова приятели и нямаше да срещнал толкова приятели, които са глухи и имплантирани като мен", споделя Венци.
Той е на 19 години и се изразява като зрял, млад човек. След броени седмици ще вземе дипломата си от Класическата гимназия в София. И ще се зарови в тайнствения свят на археологията.
Венци е едно от децата, получили шанс да живеят в света на чуващите, благодарение на семейството си и на всички специалисти, включили се в избрания от родителите му път.
Че е напълно глух, открива неговият педиатър, 3 месеца след раждането. Бебето не реагира на звука от дрънкащи ключове. На 9 месеца изследване потвърждава, че не чува. Лекарите поставят слухови апарати, но няма ефект.
Така родителите решават да предприемат стъпката кохлеарна имплантация – в самото начало на тази дейност в България. Операцията е направена във ВМА, имплантите са само една разновидност, спомня си майката Галя.
"В онова време, когато намерихме правилният път, аз се успокоих, защото разбрах, че няма повод за притеснение", споделя майката.
Кохлеарната имплантация е едно от възможните решения за децата, които се раждат глухи или придобиват глухота по някаква причина, разказва Таня Димитрова, слухово-речеви терапевт и основател на образователен център "Яника".
Според нея е важно родителите да получат информация за възможните пътища за бъдещето на децата и да им се препоръча подходящо решение от мултидисциплинарен екип. В София с такива екипи разполагат ВМА и болница "Царица Йоанна-ИСУЛ".
"Сложна е операцията на кохлеарна имплантация, но както хирурзите казват, че е сложна, тя вече е и рутинна заради 20-те години, в които у нас се правят тези операции", казва Таня Димитрова.
Ако бъде избран този път - поставянето на кохлеарен имплант, около 4 седмици след поставянето на импланта се добавя говорният процесор, който на магнитен принцип се залепя върху част от главата на детето.
И важна роля в този процес имат родителите.
"Важно е детето да носи импланта и ние му направихме ленти в цветовете на дъгата", отбеляза майката на Таня и си спомня първите думички на Венци - бебе. В първите месеци бебето Венци непрекъснато слуша.
В тези първи месеци слухово-речевият терапевт помага на детето да се запознае със звучащия свят и да се научи да реагира. Под формата на игра, разказва Таня Димитрова.
Игрите целят да насочат мозъка към чуването, тъй като при глухите деца той се организира да работи основно чрез зрението. В кабинета на Таня Димитрова има музикални инструменти и вълшебна торбичка с изображения на шестте основни звука А, О, И, С, Ш, М.
От звуците с малки стъпки се върви към думи и изречения. Преди да проговорят, децата трупат пасивен речник, а родителите трябва да се погрижат за това.
След натрупване на пасивен речник първите думи се появяват от 6 месеца до година след кохлеарна имплантация. Тогава се появяват първите думи или цели изречения, казва Таня Димитрова.
А до навършване на 5 или 6 години детето се изравнява със своите чуващи връстници. За да бъде с такива деца, семейството на Венци го записва в масова детска градина. След това – в масово училище. Идва и споменът за първия учебен ден.
"На първия учебен ден плачех, но като свикнах със съучениците и класната си, която беше много добра, свикнах. В началото може би бяха малко по толерантни към мен, но като видяха, че съм на тяхното ниво, нямаше снизхождение. Дори в някои неща бях по-добър от тях", спомня си Венци.
Освен, че говори добре английски и е учил латински, старогръцки и старобългарски, Венци умее да чете по устните на говорещ човек. От любимите му звуци са тези на птичките, "сутрин, когато ходя на училище".
"Те ми показват, че си жив! Научил съм се когато не чуя нещо от първия път, по звученето да си съставя нещо по думите, които е изрекъл човекът", разказа Венци.
Рехабилитацията на имплантираните деца продължава и след активното проговаряне, но на по-дълъг период от време. За Венци това е помощ за подготовката за матурите в 12-и клас. А майката Галя се връща към началото, за да обърне внимание на семействата, в които ще се роди глухо дете – да не се крият от действителността, съветва тя.
"Има сълзи, има отричане в началото, но си триеш сълзите и си казваш, "трябва да го направя, защото няма кой друг". Когато знаеш какво правиш, сядате родителите и заставате заедно твърдо зад решението", съветва Галя, която вече е минала по нелекия път.
Подробности чуйте в звуковия файл.
