Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато пускаше снимки и разкази в социалните мрежи от дългото си и увлекателно пътуване. Тя толкова много е бродила по света, че беше неизбежно да я попитам Перу коя посетена поред държава поред ѝ е. Оказаха се над 60.
Данчето така непосредствено и увлекателно разказва преживелиците си из Страната на инките, където бе на екскурзия със своята внучка Дона, че мнозина ще пропуснат да се запитат защо съм толкова учудена как се е изкачила на 5036 метра височина в Андите до пъстрата планина Рейнбоу. Няма да издам тайна като припомня, че тя е на 78 години, а внуците ѝ я наричат Екшън баба, което обяснява всичко.
Моята гостенка е първата българка поставила световен рекорд в леката атлетика. На къщата си недалеч от Калковския манастир край София тя може да постави друг световен рекорд – по биоразнообразие от всякакви растения. Бойката дама се шегува, че ако някога я арестуват, то ще е за кражба на цвете. В петте декара двор, които обработва сам-сама, растенията са над 200 вида, а някои нейни приятели твърдят, че видовете са повече отколкото в Ботаническата градина. Какво е намислила Йорданка Благоева за личния си ботанически рай? Да го сподели и с други хора. Идеята ѝ хрумнала в Южна Африка, където видяла градини, отворени за посещение в определени дни. Тъй като много хора я молят да видят събраните от нея растителни видове, тя ще покани желаещите на Еньовден.
Данчето призна, че в Перу е напазарувала главно семена за растения, включително и за няколко от 3000-те вида картофи, които отглеждат там. Напълно съм съгласна с нея, че е трудно с думи да предадеш чувствата, които те обземат в Страната на инките. Душата ѝ прелива от впечатления.
Участничката в четири летни олимпиади Йорданка Благоева продължава да тренира всеки ден... агро фитнес, както се шегува самата тя. Това ѝ е помогнало да изкачи без проблем каменните стъпала на Мачу Пикчу в Перу. Точно срещу него се извисява свещената планина Уайна Пикчу – с около 200 метра по-висока и неизмеримо по-трудна за изкачване – тесни и хлъзгави стълби, необезопасени с перила, но пък всеки успял да стигне върха се завръща някак пречистен. За инките това е било равносилно на поклонническо пътуване, извършено и от внучката ѝ Дона.
