За какво трябва да внимават журналистите, когато изкуственият интелект нахлуе в редакциите, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" на предаването "Мрежата" Никола Тулечки, лингвист, експерт по данни в "Онтотекст" и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро".
Положителните или от опасните страни
"Първо, кризата в медиите започна доста преди да се появи изкуственият интелект – тя започна с тази вълна на завладяване от различни политически и олигархични интереси. Върху това се насложи масовото навлизане на нови технологии и социални медии, които обърнаха медийния пейзаж с хастара навън. И сега изкуственият интелект е третата вълна, която идва и допълнително нарушава традиционния модел на това какво е медия и как се информираме. Но конкретно за изкуствения интелект: аз съм оптимист, защото тази технология е изключително усилваща възможностите на човека. При правилната ѝ употреба може да се окаже, че освен риск и заплаха всъщност е и решение на проблем, който медиите имат, а именно липсата на ресурс и липсата на капацитет."
Синтетично съдържание
"Генеративният изкуствен интелект (това, което сега наричаме "изкуствен интелект") съществува доста преди термина. Той създава съдържание, което изглежда така, сякаш е създадено от човек, обаче е създадено от машина. Това се има предвид под синтетично съдържание. Аз мога да инструктирам една машина да създаде снимка или видео, което не е снимано и не отговаря на нищо реално. Или да създаде текст, който е изцяло изфабрикуван от машината, но изглежда много достоверен. И това е първият риск: нещо, което изглежда като снимка, видео или текст, написан от журналист, може въобще да не е написано от човек, а от машина.
Конкретно за текст аз не мисля, че има кой знае какъв риск, защото дали е написан от машина, или е написан от студент, няма голяма разлика. Дори ако е написан от машина, може да се окаже малко по-добре написан, отколкото от студент. Основният риск в момента със съдържанието от изкуствен интелект е по-скоро откъм картинки и видео, защото обществото все още няма чувствителност, че ако нещо изглежда като снимка, може вече да не е снимка. И най-вече цената за производство на такова съдържание, която е почти нулева.
Аз вече мога с един промп, няколко думи и 20 лева абонамент за ChatGPT да създам много достоверна картинка, която да отговаря на някаква моя задача, и с тази картинка да се опитам да манипулирам. Това е един от по-основните проблеми с тези технологии. За текста рискът е по-скоро, че създаването на добре написан и добре конструиран текст вече също е доста евтино и все повече хора, машини и автоматични процеси ще започнат да го правят. Това ще насити информационното пространство и ще наложи хората, които консумират съдържание, да са малко по-ориентирани какво консумират и да не консумират само някакви пълни глупости, които са изцяло генерирани от изкуствени процеси."
Ще пострада ли качеството на медиите
"Ако се използва безкритично и без да се контролира, качеството би могло да пострада. Но затова винаги давам примера с гимназиста. Все едно да възложим на един стажант задача и да не проверим дали правилно е интерпретирал и свършил задачата. Нашата отговорност като редактори и като крайна инстанция за произведеното съдържание остава. Това, което ме прави оптимист и на което много бързо ще се научат хората като цяло, е, че този инструмент може да се използва за много от задачите, които досега са отнемали адски много време. Например стилово редактиране на текст, анализ на данни и превръщането им в текст (автоматичен превод). Друга употреба е стиловото преформатиране. Имаме една информация, която искаме да напишем в по-игрив или леснодостъпен стил за една публика. Или в по-задълбочен стил за друга публика.
Моето притеснение идва оттам, че журналистическата професия няма да бъде затрита, защото изкуственият интелект ще замени журналиста. А защото съдържанието, което се произвежда от изкуствения интелект, чисто пазарно ще привлича все повече и повече внимание, отколкото съдържанието, което се произвежда от редакции и от медии. Това ни кара да преосмислим каква е ролята на медията, каква е ролята на редакцията в това информационно пространство. Един много сериозен разговор, който вече, слава богу, започва много сериозно да се води в Европа. За да се опазим от пазарния натиск, все повече и повече ще трябва да вървим към зачитането на публичния интерес. И все повече трябва да се търсят алтернативни начини да се финансират публични медии и журналистика."
Атрактивното съдържание на ИИ срещу човешкото същество
Често говоря за това, защото ми е любима тема. Има изцяло автоматични цикли за публикуване на съдържание, което няма никаква човешка намеса, и така например се публикуват някакви глупави видеа в TikTok. Те привличат внимание, хората ги гледат и съответно човекът, който го е направил това, печели от реклами. Накрая, от другата страна на създаването на съдържание, независимо какво е то (може да е най-качествената журнистика, или най-глупавият ИИ генериран нонсенс), има някакво човешко внимание. И това човешко внимание се монетизира. Колкото повече то отива към генерирано от изкуствения интелект съдържание, толкова по-малко отива към медии и редакции и съответно по-малко приходи от реклами.
Ще се наложи в един момент, за да има качествено съдържание и да не се разпаднат съвсем информационните пространства, да се помогне на медиите по непазарен принцип: чрез грантове, субсидии, чрез някакъв фонд, който да взема от производителите на ИИ, които така и така използват медийно съдържание, и да връщат нещо обратно. Както е принципът на платформи като Spotify, които плащат на създателите на съдържание, така и платформите, които предлагат ИИ, да плащат на медии. Има много такива механизми, за които ще почне да се говори все повече и повече."
От кого зависи
"От политиците и от обществото, от което произлиза тяхната власт. В Европа е малко по-добре положението, защото поне на федерално ниво са много ясно изразени и притесненията, и волята да се ангажира отсега с тези теми. Говори се за този европейски демократичен щит, където информационният интегритет е една от основните теми. И там се говори за качествени медии, за независима журналистика. А зад всички тези думи, както знаем, седят и политики, и източници на финансиране, и задължения за технологичните платформи."
Политиците просто искат да бъдат слушани и вече не желаят да отговарят на въпроси. А това много лесно би могло да стане през всякви платформи с помощта на изкуствения интелект. Тогава какво да правят гражданите?
Става все по-лесно всеки да бъде медия чрез умело използване изкуствения интелект и новите платформи. Така може да се чуе гласът и на обикновените хора, които са несъгласни с дадена политика или с даден политик. Това го виждаме в момента не чак толкова централизирано. В България, както и в Централна Европа, медиите са контролирани, но има доста свобода в социалните медии, която (когато се използва правилно) все пак е някакъв вид коректив на властта."
Оптимистичната част
"Рутинната и скучна работа се автоматизира. Една редакция, в която е трябвало да работят 10 човека, сега се нуждае от по-малко хора, за да произвежда същото количество съдържание и същото качество."
Но това ще отвори още един прозорец на много безработни журналисти...
"Със сигурност. Това е една от критиките ми към тази линия: трябва да се внимава по какъв начин навлиза изкуственият интелект в редакциите и кога някой текст е от ИИ. Но според мен трябва много бързо да се наблегне на това по какъв начин да се използва правилно тази технология, за да могат хората да си вършат работата по-ефикасно. А вероятно трябва да се преосмисли каква всъщност е ролята на журналиста. Имам една доста смела прогноза, че с навлизането на изкуствения интелект все повече ролята на журналиста ще се доближава до това, което в момента е ролята на редактора в Уикипедия. Тоест това ще са един невидими, но много важни хора, които създават фундамента на ново знание и на нова информация и нейното подреждане по правилен начин."
Снимка – БГНЕС
