Извън политическите дитирамби на 24 май проблемите в културата се натрупват
публикувано на 22.05.25 в 11:50
Снимка: Фейсбук
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева, директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът за развитието на креативните индустрии през 2024 година, както и организираната от Обсерваторията, Българската музикална асоциация и Съюза на артистите дискусия в Народното събрание за устойчивостта и развитието на културата.
"Идеята беше дискусията да се направи именно в НС, в навечерието на 24 май, когато политиците излизат на нашия най-светъл празник и говорят как културата е приоритет. Извън политическите дитирамби на 24 май проблемите в културата се натрупват в последните години", заявява Андреева.
Причината за негативната тенденция, по думите на Андреева, се корени в кратките управления и липсата на дългосрочна и краткосрочна политика.
Към момента за култура се разпределят 0,53% от БВП, като от години борбата е за достигане на 1%.
Постигнато е съгласие от политиците за нова дискусия с Комисията по култура и медии и Министерството на финансите по отношение на изготвяне на бюджета за 2026 година с нови политики, с нови програми, които до този момент са липсвали, казва Андреева.
Андреева обяснява, че когато говорим за увеличение на финансирането, проблемът е в доказателствената база. Не може вече да се дават просто пера и суми, които трябва да са свързани с увеличение на публичните финанси. Нужно е да се отговори на въпросите къде искаме да отидем чрез увеличение на публичните финанси и какъв ефект искаме да създадем за обществото.
Според Андреева работата на НФК разкрива един дефект – голяма част от средствата се разпределят за проекти в столицата. Създаването на три регионални фонда, акцент върху фонд "Мобилност", биха разрешили проблема с неравния достъп до култура и финансиране за българските граждани.
Проблемите на културата не са работа само на Министерството на културата, но и на общините, и на обществените медии, подчертава Андреева. Една от целите на "Фабрика за идеи" е въвеждането на културни паспорти за лица от 6- до 26-годишна възраст. Подобна инвестиция от страна на държавата би изградила аудитория с вкус за участие в културни дейности, изтъква Андреева. Читалищната дейност в малките населени места е друг акцент, върху който гостът насочва вниманието на слушателите.
Деница Езекиева, представител на сценичния сектор, се включва на телефонната линия на предаването с думите, че хората от креативните индустрии работят в много кризисна ситуация. Културата у нас Езекиева сравнява с болен човек, чиито симптоми трябва да бъдат посочени и лекувани. По думите на Езекиева е необходим друг тип разпределение, свързано с икономически и административни показатели. Министерството на културата следва да организира работни групи и всякакви форми на публично общуване, като акцентът трябва да е върху проучването и представянето на онези данни, които биха довели до ефективност в изразходването на публичните средства.
Днес в Гьоте-институт ще бъде обявено Националното представително социологическо изследване, съобщава Андреева.
"Защо е важно това изследване? Финансите следва да отиват до всеки български гражданин. Трябва да създаваме нови политики, където виждаме, че има дисбаланс в достъпа до култура и участието на българските граждани", пояснява Андреева.
В края на разговора тя представя някои от данните в изследването:
63% от българските граждани не са участвали в нито една културна дейност в последните 12 месеца. 43% не са прочели нито една книга. 62% от българите не са гледали театър. 82% не са посетили опера, балет, симфоничен концерт. 1/4 казват, че нямат достъп, а около 40% посочват проблем с цената на билета. 15% от младите българи не проявяват интерес към културни събития.
Ето защо, по думите на Андреева, манифестът за достъп до култура трябва да е първа политическа задача.
