Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на София заприличаха на политическа акция, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева, комуникационен експерт.
"Всички, които наблюдаваме Борисов в неговата вече 25-годишна политическа кариера, знаем, че той изключително добре, ако не е чел Макиавели в оригинал, то при всички положения е слушал хора, които са го чели. И там, някъде в много тънките, но много полезни книжки на Николо, има една много проста максима, че най-лесно се гаси пожар, който сам си запалил. И в ролята си на бивш пожарникар, аз съм абсолютно убедена, че бившият премиер прекрасно разбира колко е лесно да контролираш криза, която сам си създал, сам си инициирал. Тази криза беше без всякакво съмнение именно такава. И съм сигурна, че предстоят още подобни кризи, защото той си призна буквално на третия ден от кризата: "Софиянци трябва да си изстрадат промяната". Каза го иносказателно, ама нищо иносказателно няма в това изречение. Софиянци да си изстрадат факта, че той не е на власт."
Толкова просто е всичко и 15 милиона
"Според мен това беше нещо като мостра – вижте на какво сме способни, за да знаете какво ви чака. Всички методи за влияния, извън и вътре в самата Община, са на партии, които на практика управляват Общинския съвет. Още повече собствените им общински съветници се явяват и синдикални лидери, които на практика организират стачката.
Цяло чудо е, че чак сега започна това. Явно сега е пределен момент, че трябва да се създаде политическо напрежение с някаква конкретна цел, да речем, приема на бюджетна система. Което само по себе си е абсурд, защото знаем колко време отне преконструирането на този Столичен общински съвет, да бъде създадена въобще някаква форма на управление, да бъде избран председател на Общинския съвет и да се създаде някакво мнозинство, което накрая се оказва в опозиция на кмета."
Кметът Терзиев
"Той търпи страшно много критики. Две години, откакто той е на политическия терен, имаме едно от най-лошите управления от гледна точка на комуникационни кризи. Не спирам да се чудя защо ПП-ДБ винаги са изненадани от подобни действия към тях. Защо не ги очакват? Защо, когато самите те са решили, че трябва да встъпят в тоя суперкален български политически терен, не са си написали домашното, не са прочели историята на България от последните 10, 15, 20 години, за да знаят с кого се срещат на него.
И днес Делян Пеески поискал, ако на една партия лидерите са разследвани по Наказателния кодекс, партията да остане без субсидии и без офис. И те са пак изненадани. А той го направи, защото те повдигнаха темата за корекции на българския закон, така че "Магнитски" да бъде по някакъв начин адаптиран към българските законодателства.
Когато предлагаш такива неща срещу Пеевски, трябва да се очаква и какво той ще направи в отговор. Въпросът е защо нямаме това написано домашно? Тоест ПП-ДБ имаха вече един много горчив опит от така наречената "сглобка", който им коства загубата на страшно много гласове на последните избори. Имаха още по-горчив хап преди това – да бъдат първото българско правителство в новата ни история, свалено с вот на недоверие.
Единственото нещо, за което са напълно прави и за което аз ще застана категорично на тяхна страна, е, че еврозоната е кауза, по-висока от техните политически каузи.
Оставам с впечатление, че кметът Терзиев е разбрал този тънък момент, който му липсваше досега – директният контакт с хората, които са гласували за него. Че той комуникира с хората, които би трябвало да го харесват и евентуално да го избера втори път след няколко години. Да не говорим колко е силна позицията на кмета и е трамплин за всякаква друга политическа длъжност, без всякакво съмнение. Спонтанността очевидно е важното нещо, нещо, което Борисов има по натюрел.
Надявам се, че кметът Терзиев е разбрал сега и е видял с очите си, че той няма друго оръжие срещу хората, които работят срещу него и интересите на София, освен гражданското общество, освен жителите на тоя град. Той няма друг съюзник и трябва да се научи да говори с това гражданско общество. Няма с кого другиго да се говори. Трябва да потърси гражданските организации. Трябва да потърси неправителствения сектор. Няма защо да го е срам, няма защо да го е страх. Просто трябва да потърси помощ там, където я има – в обществото."
Урокът за Борисов
"Той се изплаши от гражданите, които излязоха, той не очакваше 3-4 хиляди души на улицата. Два пъти съм виждала тази реакция на неговото лице, която видях сега.
Напомня ми на балотажа между Цецка Цачева и Румен Радев – очакваната разлика трябваше да бъде 3 до 8%, прогнозираха социологическите агенции. Тя се оказа 23%. Същото изражение имаше Борисов тогава, същия начин на говорене, реакцията му беше като като това, което видяхме сега. Тоест действията на Терзиев не го изненадаха. Не го изненада и че ще има протест в защита на кмета. Изненада се от числеността на този протест. Числеността в подкрепа на Терзиев пред Общината, и то спонтаннно, беше близка до онзи безумен протест през 2013 г., когато Народното събрание излъчи Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Този сценарий му се привидя светкавично на Борисов и затова мина на търговия, защото предложението му беше търговско – ако вие подкрепите бюджета, сега целунете пръстена, всичко ще е наред. Да ми се беше обадил – и щяхме да ги решим нещата. Такива неща. Да, ама от 20 години си говорим, че не бива да се уреждат нещата с обаждане по телефона, че градовете на България трябва да имат някаква самостоятелност и да не зависят от този, който в момента управлява."
Как медиите отразиха протеста в подкрепа на кмета
"Да, едни са давали близки планове, други само едно колело и така нататък, но БТВ обърнаха камерата към репортерката, за да не се види. Защо го правят?
Аз мисля, че от декември 1989 година, най-големият кошмар на онези, които завладяха властта след падането на комунизма, винаги е бил този спонтанен протест да не вземе да стане популярен и да не вземе да плъзне извън жълтите павета.
Да кажем, че е така, трябва, първо, да признаем, че парцелираните частни медии, и в голяма степен Националната телевизия, често се държат като подопечни на една конкретна група хора, която е оглавявана от, общо взето, Делян Пеевски и Борисов. Които и да са им собствениците, където и да се намират акционерите им, излиза, че тези, които управляват редакционната политика на медиите, до един са кукли на конци на тези двама души, които споменах. И има причина да е така – политическите зависимости и страхът от бухалките винаги стои, но има и обвързаности между реалните собственици с тази влиятелна група, за която говорим.
Това означава, че Пеевски, Борисов и малка група около тях никога няма да позволят на хората извън София да разберат, че в София има едни 10 хиляди души, които да кажат, че Бойко Борисов върши глупости. Че си сваля панталоните и после, с извинение, вика – "Леле как пари".
Но все пак журналистиката в България съществува. Тя просто трябва да продължи да рови, понякога с риск на собственото си съществуване. Професионалното съществуване, понякога и физическото оцеляване и здраве. Смисълът на журналистиката продължава да е в критичната оценка на фактите. Защото журналистиката в момента е залята от пропаганда, от дезинформация, от фалшиви новини, от конспиративни теории.
Затова журналистиката трябва да прави постоянно проверка на фактите и закономерен анализ върху това, което имаме."
Снимка – БГНЕС
