Историята на храните и напитките като част от развитието на България от Освобождението до 90-те години на XX век разказва изложба на Държавна агенция "Архиви". Как са се произвеждали и продавали те, каква е била културата на сервиране, кои са били най-посещаваните ресторанти и сладкарници, какви са били любимите храни на популярните личности – ще разберете в изложбената зала на ул. "Московска" 5 в София до 6 юни.
"Експозицията е озаглавена "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата". Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който се е наричал "Храни и пития". Изложбата съдържа 24 табла с над 120 снимки, които са уникални и не са показвани до сега. Те са събрани от архиви в цялата страна, посочи за БНР Адриана Попова, куратор на изложбата.
Непосредствено след Освобождението в България тече кулинарна революция. Банкетната култура бързо се развива. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие "чига майонеза". Банкетните питиета са водка, коняк, вино и сифон (газирана вода).
Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница "Цар Освободител" пред Руската черква – истински клуб на знаменитостите от литературната, художествена и научна сцена. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето й през 1947 г. в нея прочутото "кафе синджирлия" пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков и др. Сградата й е окончателно разрушена през 1977 г.
Времето на социализма идва със свои специфики: дефицитни стоки, които се продават "под щанда" или само по Нова година като банани и портокали. Кафето е виетнамско и с лош дъх, заради което мнозина прилагат следната хитрост: заливат зърната с български "коняк" и ги препичат повторно. Същевременно се създава мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.
Посетителите могат да разгледат различни артефакти, вкл. порцелан и стъкло от наследството на писателя Симеон Радев и съпругата му художничката Бистра Винарова.