Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният експерт Иван Брегов.
Темата с референдума за еврото и Радев се обговори в пространството как ли не...
"От гледна точка на правото, можем да кажем сравнително малко. Но да видим фактите: Радев направи политическо обръщение, на каквото той има право. Оттам започна политическа ескалация. Както добре знаем, един политически спектър винаги иска да импийчва Радев и се започна спекула. След това настъпи моментът, в който Наталия Киселова, като председател на Народното събрание, отказа да допусне искането му. И тя направи това със свой разпоредителен акт, като председател на НС.
Какво ще иска Радев да бъде тълкувано: дали може да има референдум по темата България да ревизира международен договор, какъвто е договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз? Или Радев ще иска тълкуване за това какви са правомощията на НС и неговия председател – ние не знаем до този момент. Обаче можем да кажем какъв е правният ефект от всичко това."
Радев с този си ход не може да спре процеса по присъединяване на България към еврозоната.
"Тоест, това е вече само на нивото на политиката, на държавното управление на конституционното право. Актът на Радев е без значение. Действието на Наталия Киселова, като председател на НС, не може само по себе си да бъде оспорвано пред КС, според мен, защото Конституцията казва, че се оспорват актовете на НС и решенията на НС, но не и на председателя. Какво ще каже като тълкуване КС, предстои да видим. Така че дотук с правния коментар на този въпрос."
А когато г-жа Киселова не допуска гласуването на подобно нещо, това не носи ли след себе си някаква опасност за демократичните процеси в държавата?
"По времето на Цецка Цачева, когато беше отправено искане за референдум по въпросите на устройството на съдебната власт с придружените необходим брой подписи, тоест с много по-висока гражданска и публична легитимност, тя не допусна това. Замота го в комисии, постъпи по един доста спорен начин. Това беше също действие, спорно по своя характер. Но все пак си мисля, че има много голяма разлика между това да отправиш искане за референдум, зад което стоят хиляди подписи на български граждани (условие, което отговоря на закона за прякото участие на гражданите), и до това да направиш един отчаян политически ход от страна на президентството. Моят колега, икономистът Петър Ганев, даде много хубав пример: проблемът в момента не е дали ще има сватба, въпросът със сватбата сме го минали, вече сме на процеса къде ще стоят гостите.
Ако кампанията на Министерството на финансите и на предишните правителства по въпроса за еврото беше бавна, Радев имаше възможност да насърчи тази кампания. В един момент той се яви на политическата сцена в един петъчен следобед и каза: "Аз имам нужда от политическо действие", без да даде никакъв контекст. Искането му е неиздържано откъм правна страна и лишено от икономически мотиви. Тоест никой не е аргументирал сериозно това негово политическо действие. Знаем, че всички актове на властта се мотивират – не само на съда, на всяка една власт.
И ще си позволя да кажа нещо друго за Радев, за което зная, че лично ще го засегне, но може би това е важно да се случи. Г-н Радев обича да злоупотребява с общественоважни теми. Той злоупотреби жестоко с темата "правосъдие", когато сам щеше да упражни едно свое правомощие да изиска промяна на българската Конституция. Организира широка публична дискусия през декември 2019 г. и даде срок до 30 януари 2020-а да се представят становища какво да бъде ревизирано в главата "Съдебна власт". След това загърби тази тема, след като политическото му влечение и полза от това изчезна. Искам да кажа накратко, че г-н Радев много бърка поведението на държавен глава с поведението на политик, който ще прави кариера. Чувството му за собствено оцеляване и политическо превъзходство е по-силно от чувството му за държавен глава."
Обединител...
"Не е необходимо да е обединител. Ние нямаме политици обединители. Имаме основно политици разединители, но не искам да говоря за политика, защото не е моя работа. Ще кажа само следното: Дотук всичките политически разединители стояха под шапката на това България да бъде от западната страна на ценностния порядък, който гарантира собствеността, личния живот и достойнството на българските граждани. Когато се явява политик, който поставя тази сигурност под съмнение, мотивирайки се с инфлация и цени, ми се струва нискокачествена политика."
Господин Радев каза, че е взел решението за референдума сега, а не преди, защото в закона за присъединяването няма никакви дати, а само условия и процедури.
"Процедурата по присъединяването ни към единната европейска валута е задвижена още с договора за присъединяване и с множеството усилия, които бяха извършени през последните години. Включително и от служебните правителства на г-н Радев. България се готвеше за конвергентен доклад от много дълго време, още от момента, в който влязохме в чакалнята (ERM II).
Да не забравяме, че преди две години България достигна най-високия икономически ръст, постигайки най-висок Брутен вътрешен продукт на глава от населението в новата си история от 1878 г. насам. И пак ще отворя един исторически контекст. Мечтата на цар Фердинанд е била българският лев да влезе в Златния валутен съюз на Европа, за да може 20-те български лева да бъдат отсечени в злато и да имат същия статут, какъвто са имали 20-те френски франка или 20-те гръцки драхми. Това Фердинанд не успява да го постигне, защото настъпват няколкото национални катастрофи, Първата световна война и сериозна, дълбока световна икономическа криза. Разпада се валутният съюз и България никога не покрива този стандарт.
За първи път в новата ни история България е на път по икономически и инфлационни критерии да покрие висок икономически стандарт. Друг въпрос е дали покрива правния критерий. И вместо Радев да приветства този процес, той се явява някакъв разединител, който гони собственото си политическо его и политическо оцеляване. Ами да хвърли мандата на президента и да слезе на територията на политиката тогава.
Да си представим следното: Тези, които не искат евро, остават в българския лев, обаче отвързваме лева от валутния борд. И оставаме на всичките истински сили на българския лев да се котира към всички останали котируеми международни валути. Да видим тогава колко от тези български граждани, почитатели на лева, ще държат собствените си спестявания и разполагаеми средства в български левове. Нека да опитаме това експериментално за месец. Да видим какъв ще е процентът на хората, които стискат левчета. Едно време, когато се редяха на опашки пред чейнджбюрата през 90-те, всички го разбираха. После, когато се редяха на опашки пред касите на КТБ, всички го разбираха. И мисля, че когато се опре до собствеността и парите, всички се усещат."
Борислав Сарафов и субективното усещане на общество
"Г-н Сарафов много добре знае какво говори. Лошото е, че всички тези спорни фигури в правосъдието много добре употребяват лексиката на хората, които дълги години се опитват да реформират българското правосъдие. Което пък е най-проблемният възел в българската държава, ако разглеждаме трите власти.
В съдебната власт е най-големият конституционен безпорядък. Моето обективно усещане е, че България за първи път след ченгето Иван Гешев ще има стражар за главен прокурор, който е бил страж и апаш от "Осемте джуджета"“. Г-н Сарафов е само маша в ръцете на две политически централи. И те много добре знаят кога да изкарат на сцената г-н Сарафов и кога да го дръпнат. Той ще има съдбата най-вероятно на Иван Гешев и аз не искам да съм на неговото място. Защото отстраняването на Иван Гешев не стана със законово предвидените основания, каквито множество имаше в неговия кратък и жалък мандат, а стана тогава, когато ГЕРБ и ДПС решиха да се отърват от него.
Той днес е на тази позиция, но на 21 юли изтича 6-месечният срок с последните промени на Закона за съдебната власт и би трябвало да не е на тази позиция. Да видим дотогава дали Народното събрание отново няма да промени Закона за съдебната власт, така че да услужи на г-н Сарафов да е главен прокурор, защото и тази опасност я има."
Това е вашето "обаче"...
"Вече всичко е обаче. Ние живеем в среда, в която за последните 15-20 години имахме няколко вълни. Вълните, в които повечето ченгета станаха прокурори. После от прокурори законът даваше възможност да преминат в съда. Така те завладяха, първо, прокуратурата, размножиха се там. Завладяха съда, – и там се размножиха. Много добре подмениха персоналния състав на българското правосъдие. Ако си спомняте речта на Лозан Панов при 125-ата годишнина на Върховния касационен съд от декември 2015 г., тя много обективно предрече какво ще се случи. Уви, мога да кажа, че нашата правна общност, нашето общество, политическа класа и прореформаторски кръгове на правосъдието умеят много добре да воюват помежду си. Днес Лозан Панов е в небитието – за съжаление, защото това беше фундаментално важна фигура от политическата ни и правната ни действителност, която изпадна, защото не беше добре оценена. Изпадат и други съществени хора. А г-н Сарафов, който е учил за стражарин, мисля, в Школата в Симеоново, ще бъде главен прокурор. Това е контрапунктът на българската действителност."
Съдебната система, на която можем да разчитаме
"Имаме съдебна система, на която по тежките казуси, които не касаят лица от високите етажи на властта, от високите мутренски икономически кръгове, можем да разчитаме. Опре ли се обаче до интересите на тези лица, ние оставаме беззащитни. Беззащитността на тази система много лесно се проверява по казуса на съдия Владислава Цариградска. Беше заплашван български съдия. Беше му нарушаван по всякакъв начин професионалният статус и гаранцията, която трябва да му даде законът. И до ден-днешен прокуратурата на г-н Сарафов доникъде не е довела това разследване. Ако не всички са равни пред едно правосъдие, то какво правосъдие е това?"
Снимка – БНР
