Кои са новите промени в Закона за медиация и ГПК, които минаха през МС и ще бъдат внесени в Народното събрание? Кои са положителните аспекти на законопроекта и институциализирането на процедурата на медиацията.
Самата идея в ГПК да се въведе изискването за медиация е много положителна. Обществото агресира, непрекъснато се разделя и противопоставя, затова е много е важен социалният ефект в нашето ежедневие – да има нова култура на решаване на конфликтите, на водене на диалог, на преговори.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се изпълнява поет ангажимент на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост, реформа 3 "Разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела, етап 227 "Влезли в сила законодателни изменения в относимото законодателство за въвеждане на задължителна съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове", като същевременно се удовлетворяват и критериите за конституционосъобразност, установени в решение 11 от 2024 г. на Конституционния съд. В преходните и заключителните разпоредби на закона се предлагат кореспондиращи изменения и допълнения в Закона за медиацията.
Правителството прие Закона за медиацията, който е последният, необходим, за да бъде получено второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.
Чрез тези промени се цели преодоляване на недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове, изпълнение на ангажимента на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост, намаляване на натовареността на съдилищата, повишаване на ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване и съответно подобряване на бизнес средата.
Адв. Елиза Николова – председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България, коментира конкретните промени в "Законът и Темида":
"Не очакваме големи различия или сътресения. Ние наблюдавахме внимателно общественото обсъждане, когато видни институции, вкл. и адвокатурата, дадоха положително становище за предложените промени в този вариант. Какво е различното, сравнено с 1 юли 2024 г.? Още тогава не се нарушаваше принципът на доброволност, но сега съвсем ясно е избегнато това, като препращането става към информационна среща за процедура по медиация.
Особености на случаите, които се препращат към информационна среща за процедура по медиация. В тези срещи, по своето същество, се дава обстойна информация на страните – каква е процедурата по медиация, какво представлява, какви са принципите ѝ, какви са етапите, как протича самата процедура, ролята на медиатора, ролята на страните и техните консултанти в процедурата по медиация. Страните имат възможност да си зададат всички въпроси и ако имат някакви притеснения, да ги изкажат и обсъдят с медиатора в спокойна атмосфера.
По този начин се постига един основен принцип на информираното съгласие. В края на тази среща страните трябва да са съгласни да започнат процедура по медиация, като са добре информирани."
Още за Становището на Професионалната асоциация на медиаторите в България по Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и кои са положителните аспекти на законопроекта; за популяризирането и възприемането от населението на медиацията и други извънсъдебни способи за решаване на спорове; Дали всички търговски спорове ще отиват на задължителна съдебна медиация; За лятната Школа по медиация в Поморие – чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – личен архив
