4
Той се ражда напълно глух, а днес ходи на метъл концерти. Може да чете по устните, но също така да чува думите и да се изразява с тях.
Днешният герой в "Горещо сърце" е 19-годишният Венци от София, който живее в света на чуващите, благодарение на кохлеарна имплантация. Този път избират майка му Галя и бащата Венцислав.
"Честно казано, не бях разбрала, че той не чува. Защото много плачеше, имаше колики, и дори да е имало признаци, че не чува, аз не съм ги усетила. Отидохме на контролен преглед при личната му лекарка, той беше на 3 месеца. Предполага се, че не 3 месеца едно бебе трябва да следи пръст и да реагира на шум. Проследи пръста, обаче на раздрънкването на ключовете – никаква реакция. И лекарката каза: тук нещо не ми харесва, нека потвърдим или отхвърлим съмненията. Изпрати ни при педиатър, който за съжаление потвърди, и ни посъветва да отидем в болница ИСУЛ. Там направиха първата аудиограма и казаха: 100 процента глухота", разказва майката Галя.
Насочват ги към операция във ВМА – кохлеарна имплантация, която се прави отскоро. На година и седем месеца Венци се сдобива с импланти. След това няколко месеца лекарите търсят правилните настройки, за да може да чува.
"В момента, в който се появиха правилни настройки, той стана друг човек. Излизахме по коридорите във ВМА, отвън се чуват линейки, сирени, и Венци си въртеше главата на всички страни. После започнахме организирана рехабилитация – звуци, букви. В онова време, когато намерихме правилния път, аз се успокоих“, спомня си Галя.
Венци проговаря година след имплантацията. Записват го в масова детска градина, след това и в масово училище. За първия учебен ден момчето си спомня силното притеснение от попадането на ново място.
"В началото може би бяха малко по-толерантни към мен, но като видяха и учителите, и съучениците ми, че съм на тяхното ниво, вече нямаше снизхождение. Даже в някои отношения бях по-добре – по български език и литература, защото от ранна възраст започнах да чета. Сдобих се с телефон по-късно, и то с копчета, а на такъв телефон няма какво толкова да правиш, така че повече четях, отколкото да стоя пред екран. Това също помогна за начина, по който говоря, пиша и се изразявам“, казва Венци.
Сред любимите звуци на Венци са песните на птичките сутрин, докато отива на училище. Сега младежът завършва Класическата гимназия в София и очаква да сбъдне мечтата си да учи археология в Софийския университет. Подготвя се и за разкопки през лятото.
Още по темата в репортажа на Елена Бейкова за рубриката "Горещо сърце" по "Хоризонт".
