Димитър Панайотов и Александър Николов са създатели на независимата медийна платформа за документална журналистика и социално значими истории den.fm. Те говорят в "Мрежата" за жертвите на домашно насилие.
Защо тази тема
Димитър Панайотов: "Работим по всякакви социалнозначими теми. Сметнали сме, че сега е правилният момент за тази. Моята лична мотивация е, че когато правих дълги години den, тогава беше новинарски подкаст, всеки месец имаше новини за убити жени. И аз всеки пък се ядосвах изключително много на тези мъже, които причиняват това на жената до себе си, на най-близкия си човек. Изпитвах една безпомощност и гняв.
Когато със Сашо трябваше да си избираме и планираме темите още 2023 г. (защото документалната журналистика е много бавна, 9 месеца ни отне да направим темата), казах: Искам да работим по това. Темата е изключително важна. Искам да разкажем на жените историите на други жени, които са се спасили, които са успели да избягат от условията на домашно насилие. Да им се помогне да вземат решението да избягат и да се спасят."
Александър Николов: "Опитахме се да обхванем целия спектър от насилие. Разбира се, физическото е основен акцент, но и обръщаме внимание на психическото насилие, което е не по-малко тежко и значимо за обществото ни. Искаме да покажем, че има надежда. Защото в по-голямата част от случаите, като изключим фаталните, винаги или много често има кой да ти помогне: близко обкръжение, институции, много от НПО-тата предоставят услуги."
Димитър Панайотов: "Не правим тази история, за да говорим празни приказки и да кажем: "Мотивирайте се, избягайте!", а за да покажем, че има начини това да стане. Първо, в кризисна ситуация трябва да се обадим на телефон 112. Ясно е, че хората нямат доверие на институциите в тази държава поради ред причини, но 112 са абсолютно длъжни да реагират на сигнал за домашно насилие. Жената може да бъде изведена, да се издаде заповед за защита. Ако тя се притеснява да се обади директно на полицията, може да се обади на денонощния горещ телефон, който се управлява от фондация "Анимус". С един бърз Google този телефон може да бъде открит. Жената може да бъде настанена в кризисен център, в звено "Майка и бебе", ако е с малко дете. Начини има. Но не можем да очакваме само жената да потърси помощ. Всички, като общество, трябва да сме изключително нетолерантни към насилието. И когато видим такова, трябва да сигнализираме."
Колко пъти жените са търсили помощ от институциите и те са им помогнали?
Димитър Панайотов: "Реакцията на 112 зависи от нивото на полицаите, на техните личности. И доколко те са мотивирани. Големият проблем е, че тези хора до голяма степен все още не са обучени как да реагират."
От колко години се говори у нас по проблема?
Димитър Панайотов: "От много, от 20. Но в името на обективната реалност трябва да кажем, че много от нашите героини, с които говорихме, са търсили помощ от полицията, били са извеждани и настанявани в кризисен център, тоест полицията им беше съдействала."
Александър Николов: "За мен проблемите са два. От една страна, обществото ни според изследванията е много толерантно към насилието. Другият проблем са самите жертви на насилие, на които е изключително трудно да се отскубнат от насилника и да предприемат стъпки. Те много често са зависими – или психологически, или финансово."
Димитър Панайотов: "Колебаехме се дали да разкажем една история, която е изключително тежка, брутална. Но решихме, че е важно. Става въпрос за убита жена. Този случай разказва за различните аспекти: психологически, икономически, но и показва, че насилието няма граници. Никой не е застрахован. Ние показваме историите както на българки, така и на ромки; както на по-млади, така и на по-възрастни жени; както на такива от по-ниските социални прослойки, така и на изключително успешни дами.
Но историята, която искам да разкажа, е от ромската махала в Стара Загора. Там ние се натъкнахме на жена на име Мария, която е живеела в условията на домашно насилие дълги години. Когато се напие, мъжът ѝ буйства. Той влиза в затвора. Докато е там, жената казва, че не иска да се връща повече при него, защото според нея може да я убие. А в ромското общество е много неприето жената да бъде сама и семейството не позволява. Мъжът излиза от затвора. Няколко месеца по-късно след пореден скандал с един-единствен удар с нож през гърлотото ѝ я убива. Момиче на 22 години, намерено мъртво от 5-годишния си син."
Обществото ни е много толерантно към насилие
Александър Николов: "Според мен не сме узрели достатъчно. Все още витаят някакви "висши" патриархални ценности за семейната структура."
Димитър Панайотов: "Като всяка една подобна тема, всичко се корени в образованието и в семейството. Ние, като журналисти, правим каквото можем. Ако дори един човек прочете нашите истории и се спаси, има смисъл. Имаше случай с един човек, който ни писа. Той каза, че прочел нашите истории на сайта и много го докоснали емоционално. "Аз съм насилник. Бия жена си. Много се разстроих, като прочетох тези неща, и реших да потърся психологическа помощ", каза той. Не очаквах това. А всяка една от жените, жертви на насилие, твърди, че трябва да се говори повече за това. И че ако е имала повече информация и темата не е табу, е щяла да потърси помощ. Всичко е борба за контрол."
Александър Николов: "Другата тема е семейството. Хората със сигурност не се раждат насилници. Има изследвания за наследственост в насилието, но децата гледат примера на родителите си. И когато едно дете е расло в среда с насилие, то е много по-вероятно да стане или насилник, или жертва."
Най-малко 105 жени са убити в условия на домашно насилие през последните 5 години...
Димитър Панайотов: "Получихме много критики защо не говорим за насилието като цяло, а само за насилието над жени. Първо, темата е изключително мащабна и комплексна, трябва да започнем отнякъде. Ако направим такъв огромен проект, никой няма да го прочете. Ние много искаме да работим и по темата за насилието над деца. Но в никакъв случай не сме хора, които твърдят, че насилието е само към единия пол."
Снимки – "Ден" и БНР
