Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя вдъхва особено доверие и уважение заради едно друго чувство – за памет, което поетът в едно свое интервю сам определя като свое най-важно качество."
Тези думи важат и за най-новата му книга "Единствено езикът".
Стихосбирката е в две части, предхождани от стихотворението, което "отваря“ четенето ѝ "2:58", което неминуемо ни отвежда към Георги-Борисовото "Точно в три" – един диалог между двамата поети, може би. Това е часът, в който светът става друг, преобръща се и го завладява необикновеното, странното, тайнственото, но и гротескното.
Цялата книга по-натам е обсебена от самотността и копнежа по света, от меланхолните разходки и елегичния сняг, смяната на сезоните, наред с романтичните проблясъци, в които "изведнъж животът си възвръща цялото безименно величие".
И колкото да ни убеждава Васил Балев, че "нищо не видях от градовете, не помня нищо от пейзажите", у читателя остава атмосферата и онова финално: "едва сега излез оттук, излез от себе си. И дишай."
Георги Борисов е редактор и на тази книга на Васил Балев, но освен творбите в нея, няма текст за поета, за стихотворенията вътре, освен картичката със стихотворение от книгата и рисунка на Ирина Джонкова, на която е оформлението на "Единствено езикът". Книга за четене и картичка за изпращане до любим човек.
Чуйте Васил Балев
Снимки – КХ и личен архив
