2
Павлина Върбанова от сайта "Как се пише?" е специален гост на "Нощен Хоризонт". Сигурно сте чували онова изречение, в което една запетая, в зависимост от мястото, на което е поставена, може да пощади човека… или да го убие.
В първия случай изречението звучи така: "Да се помилва, не да се обеси!" В другия – смисълът е коренно противоположен: "Да се помилва не, да се обеси!“
"Как се пише "Близкият изток" - с главни букви ли се пишат и двете думи - по силата на правилото би трябвало и изток да е с главна буква, защото тя е собствено име, но всъщност се пише с малка буква, както е за думата - запад, също се пише с малка буква.
Така че Близкият изток, Далечният изток, дори Дивият запад - при тези съставни собствени имена, първата буква на втората дума трябва да е малка, каза за БНР Павлина Върбанова, филолог, доктор по български език, дългогодишен редактор и коректор, създател на сайта "Как се пише?"
"Това важи и за това как се пише Българското национално радио. Формално, ако веднъж в текста си написал цялата абревиатура - Българското национално радио, след това съкращението - БНР, при следващ път би трябвало да напишеш с главна буква - Радиото, но аз не бих го приложила на практика. Особено за БНР и за СУ, например...Ако става дума за дадено министерство - например Министерство на здравеопазването, при следващ път би следвало в този текст да напишем Здравното министерство.
Но за БНР и за СУ аз ги пиша с малка буква в текста след първото им изписване в цялост, поясни Върбанова.
По обсъжданата тема за еврото - дали има множествено число на еврото. Дали има евра или евро се използва и за много евра? Много хора вече съвсем спокойно казват - 10 евра...няколко евра...Тук настъпва конфликт между естествения, говоримия език и това, което повелява книжовната норма. Винаги има такъв разнобой и много често зад езиковите грешки, които ние правим, всъщност стои езикова логика. Те са продиктувани от езиковите модели, които са заложени в нашето съзнание, или пък от вътрешно-езикови процеси, които си протичат, които няма кой да ги спре...
Езикът е жив организъм, който се развива и то е свързано с промяната на нашето общуване и комуникативни нужди, допълни Павлина Върбанова.
"Мен вече не ме тревожат толкова много грешките, които допускат хората с писменото си слово, колкото ме тревожи тонът, с който ние си говорим помежду си и агресията, която ни залива от телевизионния екран, от радиото. Да не говорим за социалните мрежи и за нашето нежелание и неумение да изслушваме събеседника, особено когато той има различна позиция и мнение от нашите. Дори си мисля, че вече не сме в състояние да проведем разумен, трезв и спокоен диалог по каквато и да е тема", сподели още филологът.
Върбанова поясни още кога се употребява множественото число - в зависимост от това дали става дума за съществително, което обозначава хора, или става дума за съществително име, което назовава нещо различно от хора и защо тогава се употребява специалната форма за множество число, която се нарича бройна - тоест 20 микрофона или 6 молива, няколко леопарда. Тя разказа също как е правилно да се използват в говоримия език глаголните форми като - ходим, говорим, мислим и други и защо не трябва да се казва - говориме, ходиме, мислиме.
Павлина Върбанова: Социалните мрежи изместват фокуса от значимото
Матурата по БЕЛ с всяка година става все по-лесна"Как се пише?" вече е с мобилна версия
Още по темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с Павлина Върбанова в "Нощен Хоризонт".
