"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да го пипнеш като хората, да видиш съвършенството", смятат Валентин Илиев и Розмари Де Мео, които са открили своето съвършенство в село Старо Стефаново.
Тяхната история е една от седемте, разказани в аудиовизуалната изложба "Къщите и хората", която се откри в пространството "Порта" и може да бъде разгледана до 12 юли.
Проектът представя архитектурни истории от българските села. Експозицията включва фотографии и аудиоразкази, които документират богатството на традиционните селски къщи и емоционалните истории на техните пазители – седем къщи и седем дълбоко лични истории. Куратор е Васил Владимиров – създател на КО-ОП и куратор на проекта "Съседите", с който България участва на 60-ото Венецианско биенале.
Селата Български извор, Синаговци, Пещера, Делейна, Свежен, Ново село и Старо Стефаново привличат архитектите Елена Стойчева, съосновател на инициативата Rural heritage, част от която е и самата изложбата, и Георги Николов от сдружение "Градоскоп"– съорганизатор на изложбата. Те гледат на къщите като на живи музеи, в които именно детайлът е почеркът на времето. Прозорците на къщите са като очи, които разкриват душите както на хората, които ги обитават, така и на самата сграда.
"На нас ни беше много важно да разберем емоционалната страна – каква всъщност е връзката на хората с къщите и какво означават те за тях и поради каква причина решават да ги опазват в автентичния им вид. Ние смятаме за много ценно да опазим тези стари къщи, защото в днешно време не можем да строим по този начин, както са го правили едно време. Няма го това знание нито в архитектурното ни образование, нито в материалите, които се използват", каза в "Артефир" арх. Елена Стойчева.
Когато с арх. Надежда Сучева основават платформата Ruralheritage.bg, те се фокусират върху откриването, документирането и популяризирането на българската селска архитектура, защото смятат, че само по себе си селото не е изгубено минало, а възможно бъдеще. Героите в техните истории доказват това със стремежа си да съхранят старите къщи, в които са припознали своя дом, и желанието си да продължат да пишат история в тях.
По стените, в дървото, в пукнатините по мазилката и в скърцането на дървените подове се пази не само историята, но и характерът на хората, обитавали къщите. В тях някога са живели заможни фамилии, занаятчии, учители, мечтатели, а днес – хора, които откриват живота и енергията, кипящи в тях. Изложбата "Къщите и хората" е резултат от дългогодишната работа на архитекти, изследователи и режисьори, които документират и съхраняват културното наследство на българските села, защото вярват точно в този дух на уж мълчаливите селски сгради.
Какво означава да съхраняваш не просто обект, а атмосфера, характер и дух? Каква е ролята на личната памет в изграждането на културно наследство? И какво се случва с културата, когато официалната грижа отсъства, а съпротивата остава лична?
Изложбата "Къщите и хората" не предлага еднозначни отговори, както казват създателите ѝ, а кани посетителите си да слушат и гледат внимателно.
В бившия хотел, построен в периода на някои от представените в експозицията къщи, познат сега като пространството "Порта", върху свободно висящ плат се прожектират разказите на участниците с кадри от техните домове. За какво говорят и защо тъкмо животът е този, който съхранява сградата – арх. Елена Стойчева разказва в звуковия файл.
На 8 юли от 19.00 часа организаторите на "Къщите и хората" ще проведат и дискусия върху архитектурните истории от българските села.
