По повод зачестилата употреба на думата "интегритет" по отношение на държавни и политически фигури в предаването "За думите" разговаряме с политолога Страхил Делийски.
Понятието влиза в политическа, публична употреба от психологията и още по-точно от процедури за подбор на кадри. Най-просто означава цялостност, завършеност на личността, последователност, непреклонно следване на ценности. В сферата на политиката обаче думите започват да звучат по различен начин, казва експертът.
"Един от основните знаци за наличието на интегритет е спазване на обещания, винаги. Представяте ли си политик, който да има интегритет в този смисъл? Възможно ли е въобще?... Другото е свързано с доверието. Постоянно произвеждане на доверие… да действаш така, че да произвеждаш доверие."
Защо се въвежда този термин вместо да се използват познатите думи, които всички разбираме и употребяваме, като надеждност, честност, последователност, принципност, почтеност?
"В будизма… един от принципите е да не се назовават нещата. Защото даване на име, назоваване на нещо от социалният свят, ни изважда от състоянието на свободно преживяване на този социалния свят… с назоваването на нещата ние правим социална реалност. Ние създаваме социална реалност… Изборът на дума, дали ще бъде почтеност или интегритет, има огромно значение… Всяка дума, всяко понятие носи със себе си емоции. Тя носи някакъв смислов багаж. И в този смисъл да кажеш, че един политик е почтен или един политик има интегритет са различни неща. И произвежда различни очаквания."
По отношение на политическата реч има ли някакви общи положения в момента. Ако хората имат спомени от 90-те години на миналия век биха могли да сравняват?
"Веднага се сещам за първото изключително очевидно нещо. И то е свързано с отдалечаването на речта на политиците от политическата реч. Речта на политиците не е задължително политическа… Речта на политиците е речта на някакви хора. Докато политическата реч е реч, която засяга политическото, политическия свят. Когато политици си говорят кой е по-красив, по-грозен, по-умен или не дотам, с по-голям или с по-нисък интегритет, или с други думи разменят реч, касаеща личния, интимния свят, това не е политическа реч. Нищо, че говорят политици. Нищо, че дори може да се случи от трибуната на Народното събрание. Но тя сама по себе си не е политическа реч, защото не засяга колективни представи, общи и публични цели и така нататък, което е полето на политическото…
И това е огромен проблем. Защото хора, които не могат да произвеждат (извинете ме за икономическия термин) политическо слово, означава, че това са хора, които нямат политическо въображение. Защото словото и въображението вървят ръка за ръка. А когато хора нямат политическо въображение, а се занимават с политика, тогава очакванията не са много оптимистични."
Това специфично ли е за нашите политици или те се влияят и от някакви общи тенденции? Виждаме как "международно" се псува, това не можехме да го наблюдаваме преди години. Сега е съвсем "естествено" да се произнесе една псувня, сексуална закана, макар и на английски.
"… това следва да измести онзи кастриран език на мениджмънта, на управлението, на администрацията, в който нищо не се казва. Имаше голям проблем. Политиците говорят някакъв език като чатботове, както сега бихме могли да ги наречем, нещо, което няма душа, няма нищо… Изведнъж това трябваше да бъде променено и на негово място идва другата крайност. Един език, на който му липсват каквито и да е табута. Все пак политическият език е език, който касае социалния свят. Няма социален свят без табута. Той е невъзможен. В този смисъл от едната крайност някак си залитнахме в другата крайност без да си дадем сметка, че едното и другото водят към едно и също нещо. А то е дистанциране на публиките, за които е предназначен този език. Защото в крайна сметка политическата реч, политическото слово, смисълът от създаването на политическо слово не е нищо друго, освен връзката между хората."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
