От една страна – актьорът, който пресъздава персонажи на кино- и телевизионния екран, чиито мотиви често са скрити, но и дълбоки емоционални, изпълнени с мрак, болка, амбиции и в немалко случаи съмнителни стремежи. От друга – директорът, който мотивира хората, влюбени в театъра, да продължават да бъдат такива, като никак не е изключено в едни моменти да играе с тях, в други – и да ги режисира. Роли във филми като “Гераците”, “Ако някой те обича”, “Време за жени”, “Пътуващо кино”, “Голата истина за група “Жигули” и последно излезлия на широк екран “Клас 90”, и в сериали като “Отдел “Издирване”, “Вина”, “Под прикритие”, “Столичани в повече”, “Огледалото на дявола” и други. Театърът е “Възраждане” и е така от 1994 година, пиесите не са малко и все са за гледане.
От онези споделени мигове със семейството в театралния салон като дете, през непрофесионалната група, от която става част на 13 години, и общия училищен чин с Лилия Абаджиева, до театралния колеж “Любен Гройс”, света на проф. Елена Баева и всичко, което са му дали срещите със Стоянка Мутафова, Димитър Манчев, Теди Москов и Мая Новоселска, днес Роберт Янакиев има зад гърба си много спомени, театрални и кинопреживявания, натрупан опит и куп истории за разказване. Всичко, разбира се, е породено от любов към изкуството. Към актьорската професия, по която го пали именно киното.
“Много е хубаво това, че си много неща, които може би никога няма да бъдеш в живота си. – каза в “Кино с думи“ по повод работата си като актьор Роберт Янакиев. – Можеш обаче да ги съпреживееш, да ги направиш част от себе си за малко, друг път пък можеш да изтръгнеш най-големия възторг и най-големия смях от зрителите. Миговете на щастие са, когато съм чувал някой от публиката да казва: “Моля ви, спрете, умирам, не мога дишам – толкова ми е смешно!“. Хубаво е и когато усетиш на финала, че са затаили дъх и момичетата обикновено плачат.”
По негови думи всичко онова, което е искал да му се случи – му се е случило.
“Човек трябва да е благодарен”, смята Янакиев. Трябва да е доволен и да умее да се радва на това, което има.
Защо в киното най-важното е да имаш търпение? Какво поразява Роберт Янакиев и го вади от всяко съмнение, че може да прави нещо друго, освен да бъде част от света на актьорското майсторство? Защо трябва да се произвеждат български филми и да се дава възможност на всички в страната да ги гледат? Кога количеството води до качество и защо е повече от необходимо децата да ходят на театър?
На тези и още много други въпроси актьорът и директор на Театър “Възраждане” дава отговор в звуковия файл.
