Чуй новината: Шест неправителствени организации, Обединени земеделци и БЗНС организираха кръгла маса, събрала представители на Министерството на околната среда и водите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на правосъдието във връзка с искането лагерът "Белене" да стане национален паметник на културата.
Вече 36 години държавата е безразлична към това място, смята журналистът и директор на фондация "Истина и памет" Христо Христов.
"Държавите, преминали през комунистическия терор, е много важно да запазят тези места на памет. Имало е близо 40 концлагера, но от тях няма запазени сгради. Те се рушат. Искаме държавата да създаде държавен музей-мемориал на Белене."
МОСВ дава подкрепата си, но резерватите следва да бъдат изключени от охранителната зона на обекта, уточнява Елена Стефанова – началник отдел "Защитени територии" в дирекция "Национална служба за защита на природата" в екоминистерството. По думите ѝ охранителната зона не може да бъде причина да не бъде обявен за историческа ценност основният обект.
Обектът заслужава да бъде обявен за историческа недвижима културна ценност от най-новото време, смята арх. Нели Бочукова от Националния институт за недвижимо културно наследство, ръководител на разработката за Белене.
В хода на процедурата се възприема комунистически термин – трудово-възпитателно общежитие, тъй като се позовават на оригиналните документи, отбелязва Христо Христов. Той настоява за наименованието "концлагер" и прави паралел с оригиналното наименование на Бузлуджа, където подходът е различен.
Проблем би възникнал с охранителните зони, допуска Христов. По думите му той и останалите организации не искат решението за Белене да засяга екосистемата в района.
Какво биха направили организациите, които апелират лагерът Белене да бъде обявен за паметник на културата, ако институциите не удовлетворят техните искания?
"Ще вдигнем проблема на друго ниво. Имаме план А, Б и В. Седем години вече е прекалено много! Няма държавна политика за такива места на памет и ние искаме да я създадем", декларира журналистът.
Това коментира пред БНР Луиза Славкова, политолог, основател и изпълнителен директор на Фондация "Софийска платформа".
Резонно е настояването да се нарича концлагер, а не трудово-възпитателно общежитие, изрази мнение Славкова.
"ТВО е същото като да наричаме насилствената асимилация на турците и мюсюлманите "Възродителен процес".
На Министерството на правосъдието му е важно да опазва сигурността и да няма твърде много посетители, на МОСВ им е важно да пазят растенията и животинските видове, за Министерството на културата и гражданското общество е важно "Белене" да го посещават повече хора и не да виждат сгради в развалини, а обект, който разказва за съдбите на преминалите оттам, подчерта Славкова.
"Белене" – със или без статут, е посещавано място на памет. Основното нещо е държавата да отдели ресурс за направата на това място по съвременен начин."
Според нея "Белене" като място за памет и учене дава възможност за разговори без табута, иначе историята се превръща в далечна, прашна и нафталинена и предизвиква реакции от типа – "пак ли ще си говорим за комунизма".
"Ако има едно гражданско място в България, това е "Белене". Ако на жълтите павета се излиза лесно, до Белене се ходи трудно. Поддържането на Белене вече 36 години е благодарение само на гражданската енергия. Там са попадали хора, които са разбирали себе си като свободни."
Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
