Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на театъра. Лектор беше д-р София Мазар, преподавателка в Ерусалимската музикална академия и консултант на певците в Телавивската опера. По покана на италианския културен център тя изнесе поредица от три концерта-лектории, посветени на Пучини.
“Разглеждахме как се оформя музикалния език на Пучини и влиянието на известни негови съвременници върху музиката му: най-вече Дебюси, на Вагнер, когото Пучини обожава, и дори на Стравински, на който италианският композитор заявява в лицето: "Много сте талантлив, но защо пишете толкова отвратителна музика?" Това не му пречи да е повлиян от Стравински, особено в "Мадам Бътерфлай", отбеляза д-р София Мазар.
В операта "Турандот" се чувства най-осезателно влиянието на кумира на Пучини – Вагнер, и по-специално на операта "Тристан и Изолда". Желанието на италианския композитор е било финалът на "Турандот" да е като заглъхващия финал на вагнеровата опера. Негови приятели, имали щастието да чуят скици на този финал, са недоволни от работата на известните композитори, довършили недописаната опера. Сегашният финал има няколко варианта, създадени от съвременници на Пучини и от по-късни автори. Според близките на Пучини вариантите, които се изпълняват сега, са прекалено “стандартни“ за нестандартната "Турандот", дори малко захаросани спрямо драматичните арии, сътворени от самия Пучини. Композиторът е имал твърде своеобразен характер, което личи и от творчеството му. Настроенията се менят рязко от гняв към радост, след това мечтание, от жизнерадостен устрем към отчаяние. Отношението му към жените също е твърде объркващо. Нито една от съвременничките му не отговаря на възвишения идеал, който си е създал и затова той не се жени. Идеалът му е комбинация от образите на двете героини в операта “Турандот“: китайската принцеса с прекрасната си външност и чувствителността и топлотата на прислужницата Лиу. В последните години много музикални критици лансират на страниците на най-престижните научни списания идеята, че операта не трябва да следва до край фабулата на Карло Гоци, а да приключи дотам, докъдето смъртта застига Пучини, т.е. до смъртта на Лиу. Според първия диригент на операта – Тосканини, арията на Лиу е достатъчно драматична, за да не се търси друг финал.
