В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.
"Поставяме настоящия документ на обсъждане пред професионалната колегия и широката общественост, като се надяваме, че предложените промени ще намерят подкрепата на всички парламентарни групи, поради общонационалната значимост на проблематиката, както и необходимостта да предотвратим разрухата, да преодолеем изостаналостта на България спрямо прилагането на международно установените и европейски утвърдени принципи", пише в него.
Налага се създаването на Държавна агенция, независима от Министерството на културата, която да се заеме с опазването на недвижимото културно наследство у нас, и тя да бъде като научна структура. Това е повод за дискусията в предаването "Следобед за любопитните" с участието на проф. Диана Гергова – археолог и член на БНК на ИКОМОС, проф. д-р арх. Николай Тулешков – директор на Центъра за архитектура, строителство, градоустройство и дизайн при БАН (НЦАСГД), Аглика Икономова – Център по реставрация на художествени ценности, член на БНК на ИКОМОС, и арх. Александър Стайнов – и.д. ръководител на отдел "Недвижимо културно наследство" в Министерството на културата.
"Този документ е подготвян в продължение на много години, в които не само ние, археолози, реставратори и архитекти, виждаме тежките последици от този закон, който е против опазването на паметниците на културата. През последните години се увеличават примерите за това, че всъщност ние нямаме система за опазване и че всички наши паметници са в много трагично състояние.
Това всичко не ни позволява повече да мълчим, макар че през последните години сме провеждали множество дискусии по темата, опитвали сме се да създадем модел, например как да се управляват резерватите, в професионалните гилдии разговори са водени през всичките тези години, но сега решихме да изложим проблема пред властимащи и обществото", казва в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова.
"Към настоящия момент, след малко повече от 30 години преход в България, се стигна дотам, че Министерството на културата все повече и повече внушаваше отношението си към културните ценности. Стигна се до там, че НПК или сега НИНКН не може нормално да функционира, тъй като останаха без кадри, архивът е в окаяно състояние и дори разграбен през годините, дори нямат достатъчно хора, които да обработват постъпващите проекти за реставрация и се налага да се чака с години.
В същия този момент редица инвеститори, които са готови да правят реставрация, се отказват, защото виждат, че нещата не вървят. Аз в момента имам един такъв случай с обект на ул. "Мария Луйза" в София – хотел на Наум Торбов – авторът на Халите, който в продължение на година и нещо не можем да се справим с нормативни неуредици, инвеститорът е напът да се откаже и така ние гоним и малкото желаещи да вложат средства в недвижими паметници на културата.
Освен това в Националния институт за недвижимо културно наследство науката изчезна. Там не се издават книги, не се публикуват научни трудове, свързани с наши недвижими културни паметници. Стигна се дотам, че съседни на България страни си присвояват наши паметници, които са на тяхна територия, чрез публикации в различни научни чуждестранни издания.
Основни строители на Балканите са били българи, а това е отбелязано още през 1909 година, но оттогава – нищо. Настояваме за създаване на агенция, тъй като става въпрос за редица дейности, които трябва да се организират и реализират, в това число и как обектите да се експонират и представят. Тази структура ще организира и научната и издателска работа, чрез която нашите обекти да се представят на световната общественост. Именно тук е мястото и на едно звено, което да организира работата с плановете на управление", разказва в ефира на предаването проф. Николай Тулешков.
"Състоянието на недвижимите паметници на културата в България наистина не е добро. Беше направена една статистика от бившия директор на НИНКН, която показваше, че около 40 на сто от нашите културни паметници са застрашени от изчезване. Сред тях са много паметници и в центровете на големи български градове. Напоследък нашумя проблемът с театъра и амфитеатъра на Сердика, намиращи се в центъра на столицата, един обект, открит случайно преди около 20 години. Там ситуацията е сложна и поради различните собственици на терените.
Друг обект е Подгомерският манастир, който се намира на територията на София-град. Това е манастир, възобновен през XVI век, като вътре има шест слоя стенописи, от които има от XVI, XVII и XIX век. Състоянието му е изключително трагично. Не само липсата на средства е причина за това, а и разкъсаните връзки и липсата на приемственост между поколения специалисти в годините. Професията реставрация на художествени ценности стана непривлекателна, няма устойчивост на финансиране и развитие, както в кариерна и професионална посока", разказва Аглика Икономова.
"Към момента не се налага създаването на Държавна агенция за опазване на недвижимото културно наследство. При сформирането на кабинета е сформира и структурата на съответното министерство на културата, а то е много сходно до Министерството на културата и спорта в Гърция и до Министерството на културата в Италия, където няма такава агенция.
С приемането на Закона за културното наследство, който заменя стария закон за паметниците на културата и музеите, и който е много подобрен, спрямо стария закон, тези, които са отговорни за опазването на недвижимите културни ценности, са техните собственици, на първо място. От друга страна, чрез новия закон се осигурява финансиране по програма на Министерството на културата за опазване на недвижимото културно наследство и извършването на консервационно-реставрационни работи.
По тази програма за настоящата години са осигурени 5 млн. лева, а кандидатурите са винаги повече – например за тази година за 12 млн. лв., но държавата разполага с тези финансови възможности. За определянето на обектите има разписани множество правила и оценъчни карти, където е описано как се извършва самата работа, съобразно и статута на обекта.
Недвижимите културни ценности от световно значение следва да имат планове за управление. За момента в България няма приет нито един такъв план. Тези планове се възлагат за изготвяне от министъра на културата и се изработват от експерти от НИНКН, но капацитета на института беше значително намален", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" арх. Александър Стайнов от Министерството на културата.
Целия разговор на Ани Костова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
