От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова.
Всяка книга е свидетелство за това какво са чувствали и от какво са се вълнували и страхували, на какво са се надявали хората, живели по времето, в което е писана една книга, дори най-фантастичната. Именно Весела Люцканова може да довери алхимичните причини за дълголетието на своите художествени свидетелства и мисията на писателя. В "Какво се случва" гостува носителката на европейската награда "Еврокон". Включват се един от авторите, на които е била ментор, редакторката на новата ѝ книга и издателят.
Люцканова споделя, че пише отскоро нова книга, разказва повече за символиката на "клонинга" – в живота и в литературата, за изпреварването на реалността. Авторката е против клонирането и смята, че то не е добро за човечеството.
За новата книга "Любов, щастие и болка", на която е редактор, писателката, преводач и радиожурналист Надя Попова коментира, че Весела Люцканова е "романтик със скептична нагласа", без никакво лекомислие – мъдро и дълбоко вникваща в живота. "Тя винаги умее да покаже, че няма по-голям дар от живота". Любов, щастие и болка – това, което не може да изпита нечовекът.
Разговора на Дарина Маринова с инж. Весела Люцканова, Надя Попова, Тео Буковски (д-р Анастас Иванов), член на УС на СБП, и издателя Пламен Тотев можете да чуете в звуковия файл.
Разговор на Дарина Маринова с Весела Люцканова, Надя Попова, Тео Буковски и Пламен Тотев в ''Какво се случва''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка й от туберкулоза, а баща й е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната й сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч, където получава средното си образование.
В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител” и издателство „Народна младеж”. След промените става собственичка на издателство „Весела Люцканова”.
Автор е на над 50 книги, от които 15 романа. Издадени книги: „Животът - това безкрайно вълнение” (1971), „Бяг по успоредни прави” (1974), „Клонинги” (1975), „Тъмен джаз” (1976, 1982), „Тежък портретен грим” (1982), „Часовник в дъното на коридора” (1982), „Парола Адриа” (1984), „Незавършен профил” (1985, 1987), „Азбука на малкия строител” (1986), „Вина на невинните” (1986), „Как се срещат бреговете” (1986, 1989), „Щъркели на леда” (1986), „Къде живеят децата по света” (1987), „Лицето на Горгоната” (1987), „Нежен профил” (1987), „Другата врата” (1990), „Кали юта” (1993), „Голямото будалкане” (1994), „Живот на ръба” (1995), „Училище за банкери” (1995), „Издатели, в 3 кн.” (1994-1996), „Живот на ръба” (1997), „Клонингите се завръщат” (1998), „Училище за банкери” (1998), „Измамникът Рей и други…” (2003), „Клонингите си отиват” (2004), „Бай-бай, Хепинес” (2006), „Време за негодници, време за светци” (2007, 2010), „Часовникът със златния ланец” (2009), „Все още има любов” (2010), „Животът - кратък и абсурден” (2010), „Вампирска терапия” (2012), „Водовъртеж” (2012), „Другият в съня ти” (2014), „Живот наяве и насън” (2014), „Книжна борса” (2015), „Досие на убиец” (2015), „Животът е другаде” (2017).
Преводи на нейни творби са издадени на много езици.
Награди
„Голямото читателско жури“ 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Награда за съвременен роман на издателство „Христо Г. Данов“ за романа „Щъркели на леда“. 1978 г. – Награда за къс разказ на в. „Вечерни новини“ за разказа „Сребърен пръстен“ 1988 г. – Първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. „Народна младеж“ за разказа „Резерватът“ 1989 г. – Втора награда от конкурса „Червен бряг ’89“ за разказа „Космическа кожа“ 1989 г. – Награда „Еврокон“ за цялостно творчество 1993 г. – Награда за фантастика „Гравитон“ за добро въображение 2003 г. – Американска международна награда за престиж и качество „Златна звезда“ 2007 г. Годишната награда на Съюза на българските писатели за сборника „Бай, бай, хепинес“.