Изследванията показват, че в държавите, където не се ползват телефони, академичните успехи и концентрацията са по-високи, призна тя, но добави:
"Ние живеем в сферата на изкуствения интелект. Ние трябва да интегрираме все повече технологиите, така че те да могат да служат на образователния процес, а не да ги изолираме".
"Не мисля, че има училище в света, което да е готово за изкуствения интелект - ние сме изправени пред нещо, което не е съществувало досега", коментира психологът в предаването "Преди всички". Според нея това, което можем да направим, е да бъдем отворени и да търсим начини.
"Когато кажем, че забраняваме смарт устройствата, ние оставаме прикрепени към един образователен модел, който е бил адекватен преди 1 век. Във времето, в което живеем, не можем да се изолираме от технологията".
Според нея обаче границата винаги е необходима, за да сме свободни. По думите ѝ не може да се слагат под един знаменател децата от различните възрасти:
"Ако дадем на едно дете на 7 години телефон, то няма да се отлепи от него. Човек над 14 години има ясно изразено мнение. Не бива да се забранява по този за мен тоталитарен начин, защото това ще доведе до обратен ефект. Една забрана работи тогава, когато човек разбира защо я прави".
Психологът смята, че забранатаще породи голямо напрежение, особено в гимназиална възраст. След това ние откъде да знаем, че след училище, когато получат телефоните си, те няма да са цяла нощ на тях, попита Ангелова.
За нея е напълно адекватно да няма телефони, докато тече учебният процес, но в свободното им време трябва да е личен избор.
Според нея не е изключено тази забрана да породи агресия, особено когато учениците не разбират защо се случва това.
Теодора Ангелова коментира и въпроса с предмета "Добродетели и религия" в училище. По думите ѝ се появява дефицит в личното възпитание. Ние имаме духовни потребности, освен чисто физическите, наблегна тя. Но изказа мнението си, че налагането на часове по религия също ще има обратен ефект.
"В България на личностно ниво нито сме толкова бедни и слаби, но на колективно ниво се оказва, че имаме дефицит. Няма как да функционираме добре в една държава, в която няма свобода и гарантирана безопасност за всеки от членовете. Едно общество е толкова развито и зряло, колкото са най-слабите му членове. Ние не виждаме хора в инвалидни колички, хора с физически или ментални увреждания. Във всяка европейска столица тези хора са по улицата и участват активно в социалния живот", отбеляза още психологът.
Тя изтъкна, че всеки родител прави грешки. Но когато сгрешиш, трябва да можеш да кажеш "извинявай" на детето си, препоръча специалистът. По думите ѝ това печели доверието на детето.
Цялото интервю на Спас Крайнин с Теодора Ангелова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
Чуй новината: 
