Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на традиционните тъкани и облекла на жителите от различните етнографски общности от бургаския регион.
Обиколката започва от възстановка на главното помещение в традиционния селски дом или "къщето" с огнището, наровете, люлката, предмети от всекидневния бит, съчетаващи функционалност, символика и красота. Тук могат да се видят и характерните за региона "житни бради" – първата зажъната ръкойка, сплетена като мъжка брада и поставена в дома, за да бъде годината пълна и плодородна.
В партера е залата за гостуващи изложби от различни музеи от страната. Вторият етаж е за постоянните експозиции.
Етнографският отдел на РИМ Бургас разполага с много богата колекция от експонати, събрани най-вече през втората половина на ХХ век от мащабни експедиции в целия странджански край. Бургаският регион обхваща не само селата на юг от града, но и Карнобатско и най-източната част на Стара планина, което го прави много разнообразен като етнографски групи. За това многообразие допринасят и големите групи бежанци от различни краища на българската етническа територия, намерили убежище в региона след Балканските войни, по-късно и преселванията по икономически причини.
Рупци, тронки и загорци са трите основни етнографски групи и техните характерни носии и женски накити са част от постоянната експозиция. Специално място е отделено за празничните ритуали и, разбира се, за нестинарството, което е емблемата на Странджа.
В бургаския етнографски музей има и нещо, което може да се види, чуе и… вкуси единствено там. Това е етнокухнята, разположена в двора на музея. Създадена е по идея на директора д-р Милен Николов, който често и с удоволствие влиза в ролята на шеф готвач. Пред очите на посетителите се приготвят ястия по традиционни рецепти с местни продукти, всеки е поканен да сподели собствената си семейна кулинарна традиция. Накрая всички присъстващи опитват гозбата, а рецептата и видеозапис от вечерта се публикуват на страницата на музея.
В етнокухнята не просто се готви, обменя се знание за традиционната култура, за наименованията на билки и подправки, създава се непринудена атмосфера и приятелство, казва д-р Милен Николов. Със своя поглед и преживяване в разказа се включва уредничката Росица Топалова. Уютната атмосфера около трапезата и приготвянето на храната явно успява да печели симпатии и приятелства и кръгът на включените се разширява с представители на дипломатически мисии от различни държави, допълва уредничката Кристина Лазарова.
