"Нашите неделни училища се създават към местни асоциации и фондации на българи, живеещи в чужбина. Към тези структури възникват и фолклорни състави, към които българите проявяват много голям интерес, в тях се включват не само учениците, но и родителите. Всичко това предизвиква любопитство и у съответната чуждестранна общност, която ни заобикаля" – каза в интервю за Радио България д-р Мая Падешка, преподавател в българско училище в Рим и член на Управителния съвет на АБУЧ. Тя изказа благодарност към Министерството на образованието и науката (МОН), защото без подкрепата на българската държава, неделните образователни средища не биха могли да съществуват.
В момента към МОН има три национални програми, насочени към развитие и поддържане на българския език и култура в чужбина – "Роден език и култура в чужбина", "Неразказаните истории на българите" и "Български образователни маршрути". Към така поднесените теми има много голям интерес от страна на неделните училища зад граница.
Например чрез "Неразказаните истории на българите" дори и най-малкото неделно училища зад граница се превръща в своеобразен център за научно-изследователска работа. Учениците осъществяват връзка и интервюта с изявени сънародници в съответната държава, като по този начин навлизат по-надълбоко в историята и откриват българските следи назад във времето. "Тези училища пишат историята на българската култура и на българската емиграция в момента" – твърди д-р Мая Падешка.
По думите ѝ, има много сериозна стъпка напред и по отношение на образованието по български език в училищата зад граница, но са нужни и нови изследователски усилия, за да може тези училища да повишават качеството си и да създават адекватни програми, помагала и учебници, които да са от практическа полза на преподавателите.
Това са важни неща, защото методиката на обучението по български език за българи в чужбина не е методиката на родноезиковото обучение, но не е и методиката на чуждоезиковото обучение. Затова трябва да се обоснове нова научна основа, върху която да стъпят всички нови законодателни инициативи – около това мнение се обединиха и участниците в XVIII Годишна среща на Асоциация на българските неделни училища в чужбина (АБУЧ), която се проведе в средата на юли месец т.г., на която присъстваха и някои от основателите на Асоциацията , като г-жа Снежина Мечева от Англия и Боянка Иванова – дългогодишен преподавател в САЩ. Училищата не са единствените членове на АБУЧ – казва ни д-р Мая Падешка:
"Ние привличаме и много физически членове – хора пряко обвързани с каузата на неделните училища и помагат изключително много. Сред организаторите на нашата годишна среща от Великотърновския университет - професорите Ценка Иванова и Мария Илиева вече са членове на нашата асоциация. Това са новите посоки, които следваме – към отваряне, прозрачност и търсене на по-тесни връзки с нашите членове. Нашият календар е много богат. Това се вижда и от сайта на Асоциацията – много събития организират членовете ни, всеки празник като начало и край на учебната година се отбелязва много тържествено за учениците. Също имаме изключително сериозни и добре организирани форуми за връзката на българското училище с висшето образование, посветени на новости в технологиите, с методически проблеми на обучението по български език и извънкласните дейности."
Голяма част от българчетата в неделните училища зад граница излизат с добро ниво на владеене на българския език, макар и в чуждоезикова среда – обяснява д-р Мая Падешка. А с теста по български език като чужд те могат да кандидатстват в университетите в България, тъй като резултатите от него се приемат като входен изпит. По думите ѝ, екипите на неделните училища се "борят" за всяко едно дете, което иска да продължи даследва и да учи във висше училище в България. Но това се оказва трудно, защото има разминаване между получаването на дипломите в чужбина и сроковете за кандидатстване в България. Този проблем е бил поставен на специална среща в парламентарната Комисия по образование в София – сподели д-р Падешка, самата тя преподавател в университет в Италия и директор на българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим.Тя коментира и постоянно растящия брой училища зад граница – в списъка, утвърден от МОН за учебната 2025/26 година са посочени 277, като много от тях имат по два или повече филиала:
"Училищата наистина стават повече, но все още броят на децата в тях е малък в сравнение с общия процент деца от български произход по места. За съжаление това зависи единствено от волята на семействата, затова трябва да се работи с тях и мотивираща роля в тази посока трябва да имат и Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и МОН , и АБУЧ, които да работят заедно сред българските общности по света – пояснява Мая Падешка. – Нашите училища наистина дават много, не само като предаване на традицията, дават един език, една култура в повече. МОН се вслуша в предложенията ни за създаване на адекватни учебни програми за нашите ученици и това се случи в началото на тази година, когато бяха одобрени новите учебни програми по български език като втори. Като за първи път по настояване на нашата общност са утвърдени и програми за предучилищните етапи (4-6годишна възраст). При нас идват много деца в тази възраст, а това е много важен период на адаптация към българския език, активно слушане, натрупване и експониране на тази реч. Работи се и по програми от "В"- равнищата за усвояване на езика. Това е една много добра база."
Всичко обаче е в ръцете на родителите, които трябва да имат желание и да отделят лично време, за да водят децата си на българско училище. Понякога разстоянията са големи, но в помощ са и дистанционните форми, които много от училищата зад граница предлагат, напомня Мая Падешка.
