Какви са контекстът и нуждата от създаването на Форум за демократично действие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист.
"През юни, в разгара на лятото, ситуацията в страната беше тревожна – от гледна точка на демокрацията, наблюдавахме завладяване на държавата от частни интереси, използване на прокуратурата и службите за лични цели. Най-ярък пример за това беше случаят с кмета на Варна, който вече над два месеца е държан в предварителен арест, без реални свидетелства за извършено престъпление.
Това е само един от многото примери за начина, по който институциите функционират у нас. Но го споменавам, защото е най-крещящият – това е първият политически затворник след 10 ноември 1989 г. Не е имало друг случай, в който политик на високо ниво да бъде държан в ареста толкова дълго – над два месеца без повдигнато обвинение. Още по-тревожно е, че хора, които са били принудени да дадат показания, по-късно се отказват и въпреки това кметът остава в ареста.
Това беше поводът, но покрай този случай, група колеги, приятели и съмишленици решихме, че е наложително да се противопоставим на тази надвиснала вълна от авторитаризъм. Смятаме, че изборът на президент – макар и не непосредствен – ще бъде решаващ за посоката, в която ще тръгне страната. Поради факта, че демократичната общност е силно фрагментирана, а партиите често са в конфликт, решихме да бъдем гласът, който призовава хората, милеещи за демокрацията и свободата, да загърбят личните си пристрастия и да се обединят около кандидат, способен да спре тази вълна."
Океанът от насилие
"Това е голямата тема на съвремието. Демокрацията има проблеми, Европа има проблеми, светът има проблеми. Въпросът е как да ги решим – първо, трябва да ги диагностицираме, после, да търсим решения. Моето безпокойство е, че под претекста, че "системата не работи", се появяват фалшиви гласове, които искат да разрушат всичко и да започнат отначало. Това сме го виждали – през 1917 г. в Русия, през 1933 г. в Германия, и много пъти след това. Появяват се "основатели" на нов ред – нов Ordnung, както казват на немски.
Вместо да поправим пукнатините във вазата, взимаме чука и я разбиваме. Светът се движи към разрушаване на демократичните порядки, които се крепят на толерантност и диалог. Без диалог няма мирно решение – остава само насилието.
Когато няма демокрация, редът се налага чрез терор. Демокрацията е начинът, по който обществото взема решения чрез гласуване. Но когато една група реши, че тя е правата, а всички останали са врагове – тогава идва нов ред, наложен със сила. Диктатурата винаги идва с оплакване, че "нещо не работи“, че "преди беше по-добре“, че "някой е виновен“ – най-често това са чужденците, малцинствата, либералите.
Това е първият признак, че не просто консервативна вълна идва, а такава, която може да доведе до терор, ако не бъде спряна по демократичен и цивилизован начин.
Насилието има много форми – не говоря само за убийства или фашистки терор. Модерните автокрации се определят именно чрез ограничаване на свободата на словото, на медиите, на правото на различно мнение."
"Разрушителното поведение на опозицията, соросоидни фигури и неолиберални активисти"
"Именно. За слушателите, които не са запознати – Сорос е враг в Русия, където разчистиха всички неправителствени организации. Той е враг и в България, нищо, че двама вицепремиери в настоящото правителство са били служители на фондация "Отворено общество", Сорос е враг и в САЩ. А всъщност Сорос изповядва философията на Карл Попър за "Отвореното общество" – общество, готово да приеме различната гледна точка, да води диалог, за света, за хуманизма, човечността, емпатията и толерантността – ценности, върху които трябва да се гради демокрацията..
Тези принципи са заложени не само в Лисабонския договор на Европейския съюз, който сме подписали, но и в нашата Конституция, която за съжаление често не се спазва.
Нарушават я тези, които искат да изключат или ограничат правата на определени групи – и го правят под лозунга за "свобода на словото".
Това е ключов момент: онези, които искат да вземат властта, често се представят като жертви – гонени, пренебрегвани, без право на изразяване. Но щом я получат, започват да преследват опонентите си, да затварят медии, да атакуват журналисти. Това се случи в Русия, случва се и в България, и в САЩ. Когато няма свобода на словото, няма и диалог. А именно "соросоидите" – както ги наричат – защитават тези ценности.
Соросоидите всъщност са враговете на онези, които искат затворено общество – такова, каквото беше комунистическото или фашисткото. Затова всички автократи – включително Орбан в Унгария, обявяват Сорос за враг номер едно."
Държавата с главно "Д" може обяви за врагове всички, които не са съгласни, и полицията да бие
"Да, точно така. Те ще бъдат наричани "соросоиди" или с други етикети. Ако държавата, която Делян Пеевски започва да изгражда или вече е изградил, се основава на това, че всеки несъгласен с него е враг, то ще видим римейк на социализма от времето на Живков. Несъгласните ще бъдат наричани "соросоиди" или с други етикети. Това е своеобразен римейк на социализма от времето на Живков. Това показва, че сме в началото на пътя към по-твърда форма на управление, която оправдава действията на властта чрез сила, но не срещу хора, които нарушават обществения ред. Говорим за граждани, които търсят истината и искат отговорност от онези, които злоупотребяват с власт. Има законови начини, по които полицията и силовите структури могат да действат. Ключовият въпрос е: кой определя как се прилагат законите? В Русе видяхме как тезите на полицията претърпяха няколко версии, след като бяха уличени в лъжа."
Медиите
"Всеки ден виждам как се пропускат важни новини, които са неудобни за управляващите – особено за Пеевски. Виждам изопачаване на факти, особено когато съм свидетел на събитията и после виждам как се представят в медиите. За мен това е тревожна картина – свободата на медиите и свободата на словото в България са под заплаха. Защото свободата на словото не е просто да кажеш каквото искаш. Тя е правото да критикуваш властта без страх от преследване."
Тричленен състав на съда се обижда, че е критикуван
"Естествено, че трябва да се държи сметка и въпросът е дали съдиите действат свободно, или се страхуват от външен натиск. Това е същинският проблем, защо ключови свидетели не се разпитват с месеци? Защо, когато някой се откаже от показанията си, не се разпитва повторно? Говорим за заместник-кмета на Варна, например.
Това са крещящи въпроси. Ако институциите дадат разумно обяснение – добре. Но когато няма такова, не може просто да кажат: "Ние сме черна кутия, решаваме както намерим за добре, и нямате право да питате". Това не е демокрация. Не може да бъде."
"Протестът като инструмент за сваляне на правителство вече е в миналото"
"Това не е вярно. Протестът е основен инструмент на гражданското общество – той е начинът, по който управляващите получават корекция. Ако те са наистина "правителство на народа, от народа, за народа“, както Линкълн определя демокрацията, те трябва да слушат гласа на хората. Когато обаче обслужват частни интереси на един или двама души, тогава не им пука колко се протестира, стига да има кой да ги пази. И неслучайно се отварят бюджети именно за силовите структури, които пазят тази власт.
Един от големите проблеми е, че в медиите целенасочено се допускат изкривявания на информационния поток – чрез поставени лица, които манипулират, дезинформират и налагат чужди за България трактовки на случващото се."
Как можем да противодействаме
"Като обясняваме на хората как ги лъжат. Не мога да направя друго, освен да използвам всяка възможност, за да кажа на хората да се пазят от онези, които призовават към насилие, които обиждат, които не признават правото на другите да изразят мнение, и които защитават корупцията.
Защото, който не говори срещу корупцията, на практика я подкрепя. Това е ключов момент. Всичко опира до власт и пари, а диалогът в медиите трябва всеки път да започва с въпроса: Как изглежда корупцията?
Ако първият въпрос към всеки гост в медиите беше: "Какво мислите за корупцията?" – представете си каква щеше да бъде България. Трябва да се връщаме към нейното начало всеки път."