Западните страни са откъснати от реалността и не могат да избягат от пожелателното мислене от 90-те години на миналия век и еуфорията около тогавашния напредък в мирния процес, смята базираният в Австралия ливански журналист и анализатор Антун Иса.
Какво реално означава признаването на Палестинската държава от някои ключови западни страни?
"Ще им помогне символично. Дава символно потвърждение на амбициите за Палестинска държава. Но да поставим нещата и в перспектива - тази държава е призната от повечето страни по света, особено в т.нар. Глобален юг - Азия, Южна Америка и Африка. Само западните страни се въздържат от това решение. ... Признаването на палестинската независимост от тяхна страна е значимо, защото това са основните съюзници на Израел - те го въоръжават, за да извършва този геноцид. И с тази стъпка западните лидери показват, че искат да ограничат експанзията на Израел.
Признаването на държавата им е символична победа (за палестинците). Но Израел вече не се интересува от символи, конвенции и международни правила. Израелците са заети с безмилостно, средновековно завладяване и опустошаване на една територия. Става дума за Газа, но израелците ескалираха действията си и на Западния бряг, в Южен Ливан и в Сирия. Говорят съвсем открито за териториално разширение (за т.нар. Велик Израел).
Дали признаването на Палестина ще спре този процес? Не. Особено като се имат предвид всички възможни инструменти на разположение на Европейския съюз, на Канада, на Австралия - санкции, търговска блокада на Израел, спиране на оръжейните доставки. Това са ефективните лостове, които Западът до момента умишлено избира да не ползва. Един пример - САЩ, Канада, Евросъюзът, Австралия - всички са част от веригите на производство и доставки на самолетите Ф-35, които Израел използва в Газа. Това е лост, който може да има непосредствен ефект за спиране на геноцида и който умишлено не се използва."
Вие сте сред анализаторите, според които самото решение с две държави, Израелска и Палестинска, съгласно споразуменията от Осло от 1993, е от полза най-вече за Израел, като окончателно би узаконило много от постепенно окупираните земи, на практика свеждайки палестинската държавност до разпръснати анклави. Казвате че "Западът е заседнал в 90-те" и ентусиазма от това възможно решение. Но към какво друго решение можем да се стремим, което да гарантира независимост и граждански права както на евреите, така и на арабите?
"Преди разпадането на Османската империя и целия ХХ век на западни интервенции в Близкия изток, векове наред евреи, мюсюлмани и християни споделят това жизнено пространство в сравнителна хармония. От тази перспектива допускането, че всички те не могат да съжителстват, е изключително неточно, след като е било точно така стотици години.
Проблемът е в тази идеология, привнесена от европейския XIX-ивек - етноцентричния, супремасистки, националистически ционизъм - който казва, че само евреи трябва да живеят по тези земи.
Можем ли да имаме една държава, която под някаква форма и на базата на бъдещи дискусии и решения ще позволи мирно съжителство? Може и да съм оптимист, но вярвам, че е възможно. И това е оптимизъм, основан на историята.
Що се отнася до арабите, от 1948 година (и създаването на Израел) те се борят за освобождаването на Палестина, за връщане на земите в рамките на национална държава, което също изключва съжителство с евреите. И целият арабски свят подкрепя идеята. След 90-те както палестинците, така и останалите араби, изоставиха тази идея и стигнаха до разбирането, че трябва да се опитат да съжителстват с израелците.
И така е през последните 30 години. През 2002-ра имаме Арабската мирна инициатива, предложена от Саудитска Арабия, за нормализиране на отношенията с Израел. Оттогава арабските страни в Залива си сътрудничат с Израел, което през последните години стана и доста открито. И арабският свят беше приел същестуването на Израел, но мисля, че заради геноцида в Газа, заради амбициите за Велик Израел и заради бомбардировките в други страни, не толкова сред политическите елити и диктаторите, колкото по самите арабски улици се завърна разбирането от 1948 година, че съжителство с Израел е невъзможно.
Сегавече имаме две страни, за които съжителството е невъзможно. Това е тъмната страна на картината и е трудно да видим решение, но трябва да се надяваме, че най-злите човешки импулси, които в момента Израел демонстрира особено силно, могат да бъдат овладени."
С Антун Иса разговаряхме преди първият дипломат на Европейския съюз Кая Калас да анонсира предложението за санкции над Израел заради случващото се в Газа. То и към момента е само предложение. Дали изобщо Западът ще е готов да се откаже от безусловната подкрепа за Израел, като спре военните доставки и ограничи търговията?
"Промяната не се случва изведнъж, а винаги е постепенна. Отношението към Израел в Западния свят се променя. Лобитата му в големите западни страни бяха извънредно силни, почти недосегаеми и на практика невидими. Сега дори Доналд Тръмп казва, че Израел вече няма предишната подкрепа в американския Конгрес.
Хората на Запад, както всички човешки същества, са отблъснати и погнусени от масовото клане, което всеки ден виждат на телефоните си. Представата, че Израел е единствената мирна демокрация в Близкия изток, заобиколена от арабски варвари, сега се преобърна. Държавата изгуби този имидж и не мисля, че ще си го върне. И това също го знаем от историята - геноцидът не се забравя.
Мисля също, че произраелското лоби прекали с натиска над свободното слово в западните държави. За много хора това стана твърде явно и те започнаха да поставят под въпрос израелското влияние в страните си. И това води до постепенни политически промени. Сега Испания спря голяма оръжейна сделка с Израел. През август Германия забрани нови договори, които да вкарват оръжия в Газа, макар че не спря вече действащите. Великобритания ограничи някои договори, въпреки че пак говорим за по-скоро символични жестове.
Но всички виждаме, че ситуацията се променя в Западния свят. Ще мине време, докато обществените промени станат политически. Нещата не се случват достатъчно бързо за палестинците в Газа и на Западния бряг. В дългосрочен план обаче смятам, че Израел отчужди източника на своята сила и въобще причината да съществува - подкрепата на Запада."
Колко още ще продължи кошмарът в Газа, независимо дали ще приключи с прогонването на палестинците или с някакво прекратяване на огъня преди него?
"Трудно е да видим възможен край. Очевидно израелците не искат да преговарят, след като бомбардираха делегатите на "Хамас" в Катар. Тръмп не показва намерение да спре случващото се, иначе вече щеше да го е направил. Нетаняху явно го върти на малкия си пръст, а в началото на мандата на Тръмп имаше надежда той да наложи натиск.
Другият фактор в тази ситуация е нарастващото недоволство на арабските държави. Бомбардировката в Доха повдига много въпроси особено за тези страни, които са приближени до САЩ и работеха с израелците, като саудитците, емирствата и Египет. Те се сближиха с американците, включително за да възпират Израел, а сега сигурността им не е гарантирана.
След атаката в Катар египетският президент Ал-Сиси е възродил идеята за регионален военен алианс, подобен на НАТО, и обяви Израел за "непосредствена заплаха". А идеята за мюсюлманско военно обединение вече включва и Иран. Ако Нетаняху продължи както с действията в Газа, така и със заплахите към други страни, това неизбежно ще тласне арабите към промяна на регионалната архитектура на сигурността.
Австралия е пример за това, което се случва на Запад, за огромното въздействие на събитията в Близкия изток. През последните две години тук има постоянни протести срещу геноцида в Газа. Числеността на присъстващите се увеличава, затварят се центровете на големи градове. Появиха се контрапротести и активизация на крайнодесните. Центристите се топят, тъй като хората се ориентират или към крайнолевите, или към крайнодесните, самото общество се поляризира. И мобилизацията около геноцида в Газа катализира търкания по вътрешни въпроси - цени, инфлация, неравенства.
Западните правителства и елити трябва да се справят с тези последствия. Колкото по-дълго продължава случващото се в Газа, толкова по-голяма поляризация с все по-непредвидими резултати ще се наблюдава в Западния свят."
