Чуй новината: Добрич е и градът, сменил 6 пъти имената си в рамките на около 60 години. Две от емблематичните дати в неговата история – 7 септември 1916 г. и 7 септември 1940 г. са решаващи за съдбата му. Въпреки това официалният празник на Добрич се отбелязва на 25 септември.
През 1990 година за първи път 25 септември е отбелязан като официален празник на град Добрич, дотогава Толбухин. В същата година с указ на президента е върнато старото име на областния център – Добрич. Тогава се отбелязва 50-годишнината от подписването на Крайовския договор, благодарение на който Южна Добруджа отново става част от пределите на България и то без пролята нито капка кръв, а само чрез силата на дипломацията. Датата на този договор според някои историци е избрана неслучайно да е 7 септември, тъй като 24 години по-рано, по време на Първата световна война, на същата дата са решителните сражения на Добруджанския фронт, довели до освобождението на Добрич.
Защо тогава празникът на Добрич не е на 7 септември, а на 25-и?
"Защото на 25 септември 1940 година българската армия навлиза в града и го освобождава. Това е знаков момент. Имаме снимки, направени от самолет. Вижда се как цялото население на града се е събрало в централната част. Целият град тогава е бил около 32 000 жители. За местните хора това е било чудо", обяснява историкът от Регионалния исторически музей в Добрич Цветан Сашев.
Макар и като събития да са разделени от повече от 20 години, връщането на Южна Добруджа към България и боевете, наречени Добричка епопея, са неразривно свързани. Боевете тук предначертават развитието на военните действия в Добруджа, подчертава Цветан Сашев, а по героизъм и отдаденост на войниците някои я сравняват с боевете при Шипка.
В Добричката епопея едни българи освобождават други, коментира историкът.
"Героизмът е бил епичен. Боевете са били много кръвопролитни. Могат да се направят някакви паралели с боевете при Шипка. Българинът винаги е бил добър войник и винаги е воювал за кауза, и то справедлива."
Независимо че тези бойни действия са победни, в края на Първата световна война България е на губещата страна и Южна Добруджа ѝ е отнета като територия и предадена под румънска власт.
Освен успех на българската дипломация, връщането на Южна Добруджа е и плод на добро стечение на обстоятелствата и на разместването на политическите пластове в Европа.
"Ние успяваме да си върнем територия от 7500 квадратни километра, с около 300-хилядно българско население и стратегически за България пристанища като Балчик, като Силистра."
Според Цветан Сашев сега е много трудно да разберем еуфорията и радостта на предците си, когато българската армия влиза в Добрич, а той отново става българска територия.
"Сега животът ни е презадоволен. Рядко боравим с истински ценности. Нашата координатна система е доста бедна, но в голяма степен е и логично. Защото само изпитанията могат да направят индивида мислещ в дълбочина, която да достигне до сакрални категории. Трябва да се връщаме към историята, за да видим истинските примери."
