Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Консенсус за истинско качествено образование или "идеологическа война" с "група либерални организации"?

Ирина Манушева
Снимка: Венета Гаврилова

В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост.

"За съжаление наистина констатацията, че образованието ни е буквално в катастрофа последните години започна някак си да се нормализира. Ние свикнахме с нея. И си казваме: добре, това е положението. Само че то е страшно и се самовъзпроизвежда постоянно всяка година и с всяко следващо поколение. Резултатите, които имаме в момента, наистина би трябвало много сериозно да ни уплашат. Ние имаме изключително ниски резултати на собствените си външни оценявания. Тоест, системата сама си провежда изпити по собствените програми в училищата, които самата тя управлява… така че собствените ни външни оценявания и държавните зрелостни изпити много ясно показват, че ние не се справяме с прилагането на програмата, която сами сме си приели…

След това да помислим изобщо тези програми, дори да се справяхме по тях, щеше ли да бъде адекватно? Не. И тук се намесват и международните изследвания, които ясно ни показват, че ние имаме доста зле насочени приоритети в средното образование. Тук не говоря всъщност само за академичните резултати по ПИЗА, това е най-авторитетното в момента международно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ние сме на последно място в Европа освен по функционална грамотност… това означава умението ни да прилагаме знания, ние сме на последно място по медийна грамотност, ние сме на последно място по умение за различаване на фалшиви новини, ние сме на последните места по творческо мислене на тинейджерите си, ние сме на последно място по здравна култура. Всичко това са изключително тревожни сигнали. И на всичкото отгоре ние губим стотици милиарди в брутен вътрешен продукт пропуснати икономически възможности заради слабото си образование. Това означава, че ние губим възможности за по-високо качество на живот."

За семействата това означава изключително висок разход на енергия и средства за компенсиране на дефицитите в образователната система и декласиране на тези, които не могат да си го позволят. Много от децата от тези семейства буквално отпадат, много други емоционално и интелектуално "не присъстват". Децата често не се чувстват приети и важни в една система, за която не тяхното развитие е цел, и в която те са просто "бурмички", казва Манушева. За съжаление в голяма степен се оказва, че годините, прекарани задължително в училище, са "откраднати" от времето на подрастващите.

"Ученето, образованието е право на детето. То е задължително дотолкова доколкото държавата и семейството трябва да гарантират това право, че детето ще може да учи. Но всъщност задължението пада върху възрастните и върху държавата да осигури възможности за качествено образование. И мисля, че тя не го изпълнява."

Чия е отговорността за състоянието на образованието ни? Тя обикновено се търси някъде в социалистическото ни минало или в общото състояние на държавата?

"Аз честно казано като човек-философ, пък и съвсем според личните си убеждения, не мога да не припомня, че свободата и отговорността са две много тясно свързани понятия. Отговорността за образованието би трябвало да бъде на учещите. Би трябвало те да носят пълната отговорност за това как учат и как се развиват. Разбира се, с подкрепата на учителите, чиято е отговорността да учат колкото може по-добре децата ни.

Само че те могат да носят тази отговорност - и учещите, и учителите, ако имаха някаква свобода в този процес. А тя за съжаление им е силно отнета. Ако има нещо, което мога да посоча като най-плашещ лично мен тренд напоследък, то е това, че всъщност ние все повече ограничаваме свободата им – и на учещите, и на учителите.", казва Ирина Манушева.

Според нея проявите на неподчинение, които се наблюдават и квалифицират като "свободия", агресия, липса на възпитание, са

"механична реакция на затягащите се опити за контрол. Когато един подрастващ човек вижда, че постоянно някой се опитва да го настъпва, да го стиска здраво и да го напътства във всяка негова стъпка и на всичкото отгоре вижда, че това не е полезно за него, защото от него се иска да учи неща, които никога в този живот няма да му потрябват, когато той непрекъснато бива изпитван с тестове, все едно това може да покаже някакви умения, когато в училище няма разлика между важните и произволните правила и когато правилата се спазват, защото някой така е казал, т.е. в момента, в който той се обърне, аз мога вече да не ги спазвам… Аз чувам понякога представители на образователните власти, които казват: да покажат отговорност, тогава ще заслужат свобода.

Не става така. Това е логически абсурд. Обратното е. Никой не може да носи отговорност за чужди решения."

Кои са всъщност големите проблеми на образованието ни?

"Най-големият проблем, част от който е тази липса на свобода учещите се и учителите да работят по най-добрия възможен начин за развитието на детето, е липсата всъщност на визия какво ние искаме от съвременното образование. Това да си поставим цели да постигнем еди колко си точки по математика, това не е голяма цел в образованието. На нас отчайващо ни трябва много сериозен експертен и обществен дебат за целите на днешното образование. Какво искаме от него, как си го представяме, т.е. най-вече какво си представяме да постигаме с него, за да може да видим каква стъпки трябва да предприемем, за да го постигнем… И другото, което е изключително важно, е, че ни липсва анализ на сегашната система, на проблемите в нея и на начините, по които може да постигаме целите, за които споменах.

Какво се получава? Година след година се предлагат "реформи", които са прекрасното хрумване на някого. Някой решава: ето така трябва да бъде и го прави задължително за всички, за да видим как ще бъде. Ами не, не се прави така."

"В момента сме свидетели на абсолютно същото. Предлага ни се законопроект за промяна на Закона за предучилищното и училищното образование, който е пълен с вредни и опасни, наистина опасни предложения. И вместо да ги въведат поне в някаква част от училищата, за да проследят резултатите, отново те трябва да бъдат за всички централизирано и задължително. Като въвеждането разбира се на предмета Добродетели и религии. Защото нека не си правим илюзии.

Тук не става въпрос за опознаване или запознаване с религиите и техните ценности, защото това е обхванато от сегашната ни учебна програма, така или иначе. Тук не става въпрос за възпитание, защото никой никога не е чул дете да бъде възпитано с помощта на някакъв учебен час и преподаване на ценности по списък, МОН изготви списък с ценностите, които трябва да бъдат налети с фуния в главите на децата ни. Тук става въпрос чисто и просто за предаване на благовидна форма на въвеждането на изучаване на конкретна религия, буквално на вероучение. Нещо, което дори сега има възможност желаещите деца и семейства да учат като избираем предмет. Държа много ясно да подчертая, в българското училище избор няма практически за почти нищо…"

"След това отново се говори за санкции и забрани за учениците. Не мога да проумея как тези хора не разбраха, че възпитание със санкции не става. Не става устойчиво възпитание… Ние какво искаме? Искаме да възпитаваме устойчиви граждани с дълбоко залегнали ценности или просто някакви послушни, които внимават да не си навлекат някоя санкция…"

"Много голям проблем е с оценяването на учителите по едни крайно неясни критерии, които всъщност ще улеснят изхвърлянето на неудобните учители, много често тези, които се опитват да компенсират недостатъците на системата."

Как си обяснявате тази поредица от уж решения, които на практика се предвижда, че ще създадат повече проблеми, отколкото да решат? Има и, поне в последните изказвания на министъра на образованието, отчетлива тенденция към политизиране на проблемите в образованието, вкарването им в едно противопоставяне, война едва ли не, между либерални групи в обществото и може би консервативните?

"… няма нищо консервативно в истинския смисъл на думата да искаш държавата да обучава децата ти на точно определение от нея ценности… Това противопоставяне и разединение, което прави министърът от много месеци насам… е изключително опасно и страшно…

Искаме всъщност да се обединим всички, да покажем, че сме единни в искането си за истинско и качествено образование. Защото всъщност това е приоритет и на учениците, и на родителите, на учителите, на преподаватели, на общественици. И, ако позволите да обърна внимание на слушателите, че отвореното писмо, което излиза от името на толкова много хора, отново казвам, обединени в тази цел, те няма повече да допускат да ги разделяме и насъскваме едни срещу други, като например родители срещу учители и т.н. Всички ние сме заедно в това. Отвореното писмо... не е моя лична само инициатива, но ще благодаря за всяка подкрепа, защото мисля, че наистина е много важно да покажем, че сме заедно и категорични в искането си за истинско и качествено образование за децата ни, защото от това зависи и настоящето и бъдещето ни."

Чуйте цялото интервю с Ирина Манушева в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени