Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат (Gaius Cilnius Maecenas) – е доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от "Августовски поети". Името му става пословично за богат покровител на изкуствата. Той насърчава дейността на творците още в I век пр. Хр. В епохата на Ренесанса произведения, създадени от Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело, Донатело... са били подпомагани от меценати от известни фамилии – Медичите във Флоренция, Борджиите в Рим, Висконти в Милано...
В България, по подобие на Франция, Германия, Испания и Полша, също беше приет Закон за меценатството. Това се случи през 2005 г. Целта на закона, както е прогласено от неговите създадатели и от разпоредбите в Глава I, е да урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата и изкуството.
От какви промени се нуждае Законът за меценатството? Каква е целта на този закон и успява ли действащата нормативна уредба да я изпълни? Раформата е не само желателна, а и наложителна, ако искаме меценатството да бъде важна част от културанат екосистема в България, а дарителите да бъдат стимулирани да подпомагат нашата култура.
Адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право, консултант на предаването, дава разяснения в "Законът и Темида":
"Меценатството представлява безвъзмездно предоставяне на помощ от юридическо или физическо лице за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата – пряко или чрез организации, подпомагащи културата, и страни по Закона за меценатството.
Особеното по отношението на тези организации, съгласно действащата уредба, е, че техният предмет на дейност трябва изрично да включва подпомагане на културата или на отделни културни области и те трябва да са регистрирани в регистър, създаден към Министерство на културата. Съответно, те играят ролята на посредници между меценатите, които даряват финансови средства, и хората на изкуството, които получават безвъзмездната помощ, за да осъществяват своята дейност.
За съжаление, в момента можем да кажем, че законовата уредба, която е разписана, не дава необходимите резултати. Това, което са си поставили навремето вносителите – предвиждаща освен материали и морални стимули за меценатите – реално е само на хартия.
Оказва се реално, че организациите - посредници от общо десет регистрирани за 20 години в момента съществуват пет. Те са единствените регистрирани, като последната регистрация на такъв субект е през 2011 г.
Лицата меценати, публикувани на интернет страницата на Министерството на културата, са 9, юридическите лица са 15. Тук трябва да уточним, че, съгласно Закона за меценатството, вие можете да не желаете предварително да бъде обявявано името ви публично.
В доклад на Министерство на културата за изпълнението на закона за 2025 г. се казва, че тези организации, които подпомагат културата по смисъла на Закона за меценатството, не работят. А и на практика тези, които подпомагат в момента творците да създават културен продукт, не усещат реална полза от това, което е предвидено като стимули в Закона за меценатството. Това, разбира се, показва, че този закон се нуждае от промени."
На практика излиза, че е по-лесно да се направи дарение, отколкото меценатски договор
Очевидно, Законът за меценатството към момента той не изпълнява заложената в него цел – да може да се подпомага със значителни финансови средства създаването на културни творби, смята адв. Митев. Законът за меценатството трябва да бъде променен – в своята философия и начин, по който се стимулират юридическите и физическите лица дарители.
"Скоро стана ясно, че Министерството на културата подготвя изцяло нов Закон за меценатството. Тук съществува една опасност да препишем стария закон и само козметично да го изменим, без да направим съществени промени по същността и философията, като сега съществува."
От какви ставки са освободени даренията по смисъла на Закона за добавената стойност; Какви облекчения предвижда Законът за меценатството; Има ли отстъпления и дори намаления в данъчните облекчения; Какви са измененията в смисъла на Закона за меценатството след 2005 г. и съществени ли са; Има ли все пак някакъв действащ механизъм, който да насърчава у нас по-устойчиво, по-дългосрочно меценатство; Необходимо ли е уточняване на критериите и условията за меценатството – отчети, п розрачност и яснота – чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
