"Съществува законодателство, което беше прието с гласа на българското правителство. То се нарича Европейски акт за свободата на медиите. Той признава правото на медиите да информират и правата на гражданите да имат достъп до надеждна информация. Това е много, много важно. Това е първият път, при който имаме такова правно признаване на европейско ниво. Въпреки че Европейският акт за свободата на медиите беше приет преди повече от година, България, както и някои други еврочленки, не са успели напълно да го приложат. Това законодателство осигурява независимост на частните новинарски центрове, независимост на обществените медии, тяхното устойчиво финансиране. Европейският акт също има инструменти за повече прозрачност на финансирането на частните медии, включително и конкретно частното рекламиране, както и повече прозрачност за тяхната собственост. Това законодателство е директно приложимо. България може да бъде преследвана от Европейската комисия в Съда на Европейския съюз, ако не вдъхне живот на този законодателен акт. Начинът това да се случи е чрез промени в националното законодателство, например, когато става дума за многогодишно, дългосрочно и предвидимо финансиране на обществените медии. Към настоящия момент това не съществува. То се решава всяка година от парламента. Това създава пълна несигурност и излага директорите на обществените медии на политически натиск. Освен това когато се срещнахме с журналисти, те се оплакваха много от неправомерни съдебни дела. Т.нар. дела шамари означават, че влиятелни бизнесмени, политици използват закона като оръжие, злоупотребяват с него, за да притиснат журналистите до стената. Тези неправомерни дела струват на медиите много пари. Създават психологически натиск и автоцензура. Директивата на Европейския съюз и препоръката на Съвета на Европа срещу делата шамари не се прилагат в България, а те съдържат няколко конкретни мерки, които ще помогнат журналистите да бъдат защитени от тези дела, докато в същото време предпазват от клевета", посочи Павол Салай.
Представителят на "Репортери без граници" обясни също, че делата шамари имат за цел да ограничат не само журналистите.
"Стратегическите дела срещу участие на обществеността засягат не само журналистите, но също така активистите, неправителствените организации, които допринасят за обществения интерес. Делата шамари са начин да бъдат накарани журналистите да замълчат, без да бъде пролята дори една капка от тяхната кръв. Те са изключително мощни и често са симптом на по-голям проблем. Например когато малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция е убита, тя вече е била изправена пред около 50 дела шамари. Срещнахме се с медии в България, които са изправени пред дела, за които може да бъдат присъдени обезщетения за стотици или десетки хиляди евро. Ако това се случи на малка българска медия, ако съдът реши да отсъди така, а подобно решение имаше за "Медиапул" за десетки хиляди евро, това е екзистенциална заплаха за медията. Тя може да изчезне. Това наистина притиска медията на ръба на катастрофата", каза Павол Салай.
Той изрази дълбоко съжаление, че представители на Министерство на културата не са успели да намерят време да се срещнат с международната мисия. Ведомството отговаря за медийната политика, но е прекратило работата по прилагането на Европейския акт за свободата на медиите.
"Ние наистина не разбрахме решението на Министерството на културата да спре функционирането на работната група, която е създало и която е имала добри резултати по прилагането на Европейски акт за свободата на медиите. От заинтересованите лица, с които разговаряхме, разбрахме, че те също не разбират това решение. Тези консултации би трябвало да бъдат прозрачни и да включват всички заинтересовани лица, които имат връзка с темата, медиите, институциите. Имаме нужда от законодателни промени в България, които да приложат Европейския акт за свободата на медиите. Когато Министерството на културата реши да предложи законодателни промени с конкретни текстове, а това трябва да се случи бързо, трябва да има достатъчно дълъг процес на обществени консултации за законодателството. Причината е, че то има потенциала наистина да промени дългосрочно ситуацията", заяви Павол Салай.
Медийният експерт открои влиянието върху медиите в момента конкретно на двама политици – Бойко Борисов и Делян Пеевски.
"Знаете ли, това не е тайна. "Репортери без граници" са активни в България от много време. Аз самият съм идвал няколко пъти. Лично съм се срещал с двама български премиери. Имахме конструктивни срещи, но, за съжаление, те нямаха продължение заради политическата нестабилност. Преди да започна да работя в седалището на организацията, мои колеги са се срещали с Бойко Борисов. От "Репортери без граници" сме се срещали два пъти с президента Румен Радев. Не е тайна, че сме били в конфликт тук с обществени личности, заплашващи медийната свобода. Това определено са Бойко Борисов и Делян Пеевски. Той е очевидният проблем, който не бива споменаван. Беше забележително. По време на срещите, които проведохме с журналисти, с представители на властите и с директори на медии, той не присъстваше в стаята, но присъстваше в разговорите, без името му да бъде споменавано. Той все още има значително влияние върху медиите. Много е трудно да бъде доказано. Но вярвам, че нуждата от повече прозрачност при собствеността и финансирането на медиите, при разпределението на рекламите, както и при конфликти на интереси на собственици на частни медии са системните проблеми в България. Те могат да бъдат решени чрез Европейския акт за свободата на медиите. Той може да помогне както на журналистите, така и на гражданите да видят кои стои зад медиите и да имат достъп до независими новини", смята експертът.
Ръководителят на отдела на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите описа и тревожна тенденция за поведението на представителите на медиите у нас.
"Първото нещо, което искам да кажа, е, че въпросите за финансирането на мисията и на нашите организации са напълно легитимни. Ние призоваваме за прозрачност на финансирането и ние също трябва да сме прозрачни за нас самите. Второ, тази мисия беше организирана съвместно и финансирана от Съвета на Европа. Това е международна организация, в която България членува. Имаме един вид уникално сътрудничество като неправителствени или журналистически организации, които работят със Съвета на Европа в рамките на Платформата за безопасност на журналистите. Разходите, свързани с това пътуване, настаняването в хотел, храната, транспорта, са покрити от тази Платформа, т.е. от Съвета на Европа. Що се отнася до нашата работа като лица, участващи в мисията от името на различни организации, на нас ни се плаща от нашите организации. Това е много смесено финансиране. Между другото, нямаме никакво финансиране от Американската агенция за международно развитие USAID. То беше спряно от Тръмп и агенцията беше орязана, на практика беше разпусната. Това имаше унищожително последици за много организации, както и медии в Европа и по света. Нямаме финансиране от USAID, имаме от други държавни институции в демократични държави, а също от частни донори и малки дарения от граждани. Нашият конкретен най-голям източник на набиране на средства е чрез продажбата на албум с фотографии във Франция. Той е с изключително висококачествени снимки или рисунки на карикатуристи. Ако дойдете във Франция, хората ще са чували повече за тези албуми на "Репортери без граници", не за класацията за свободата на словото, защото този албум се продава в книжарниците и будките за вестници. Благодарение на нашите партньори, които работят по този албум, получаваме всички приходи. Тази година "Репортери без граници" навършва 40 години. В някои държави ни обвиняват, че сме леви, в други страни – че сме десни. Свикнали сме с това, но въпросът не е за "Репортери без граници", а за свободата на словото", заяви ръководителят на отдела за Европейския съюз и Балканите в "Репортери без граници".
Павол Салай коментира, че случаят със свалянето от ефир за няколко дни по-рано през септември на комедийното шоу на Джими Кимъл, показва свиващата се свобода на медиите в Съединените щати. Излъчването на Кимъл беше спряно от телевизия "Ей Би Си" заради негов коментар във връзка с убийството на консервативния активист Чарли Кърк. Свалянето от ефир дойде след месеци критики, отправяни към Кимъл от страна на американския президент Доналд Тръмп, както и на фона на предстояща медийна сделка за над 6 милиарда долара, свързана с "Ей Би Си", която обаче трябва да бъде одобрена от Федералната комисия по комуникациите. След остри реакции на зрителите и анулиране на абонамент за услугите на компанията "Дисни", която притежава "Ей Би Си", шоуто на Кимъл беше възстановено.
"Мисля, че в Европа и в България има търсене на качествена журналистика от страна на обществото. Напълно съм убеден в това. Може би не всички граждани искат независими медии и не могат да различат независимите медии от пропагандата. Но смятам и съм убеден, че има критична маса от хора в Европа и в България, които искат качествени медии", подчерта Павол Салай.
