В съвременния западен свят, пълен със стрес и несигурност с днешна дата лесно навлизат източни практики, които са изпитано средство за подобряване на здравето, фокусиране на ума и постигане на баланс. На съвременният човек е нужно да открие отново радостта от движението, способността да се чувства защитен и да изпитва истинска любов.
Старите ци гун майстори са казали: "Мисълта на човека е като маймуна, а желанията му – като кон: трудно е да ги обуздаеш и усмириш. За да акумулираш истинската духовна енергия (джън шън) трябва да се освободиш от мислите и стремежите и да успокоиш духа си, тогава тя сама ще се появи."
Тай Чи (Тай Дзи Цюан) е древно китайско бойно изкуство, практическо изражение на даоската философия. В основата на това изкуство стои сливането на дух, тяло и енергия. В миналото една от най-ефективните техники за самозащита и в прекия и в преносен смисъл.
Днес подходяща практика за хора от всички възрасти за здраве, сила и енергия. Повече за философията и ползите от практиката на Тай Чи разказва майстор Светослав Сомов.
Тайчи и даоизмът
Светослав Сомов обясни, че Тайчи е тясно свързано с даоистката философия. Според него, Тайчи не е просто бойно изкуство, а система за баланс, хармония и вътрешна енергия. Изкуството комбинира принципи на даоизма като естественост, следване на природния ред и баланс на вътрешната енергия.
История и развитие на Тайчи
Генерал Чан Лан Тин, основателят на Тайчи в Китай, съчетава бойни техники с принципи от даоизма и вътрешни енергийни практики като туина. През вековете стилът се развива, като през 14-то поколение на фамилия Чън, Тайчи става достъпно и за външни ученици, което води до създаване на нови стилове.
Философия и подход
Въпреки че Тайчи е бойно изкуство, неговата цел не е агресия или нападение, а защита и самозащита. Светослав подчертаа, че традиционните бойни изкуства не се основават на агресия, а на самоконтрол и защитни техники. Тайчи е изкуство за самозащита, което същевременно води до духовен и физически баланс.
Духовност и съвременни проблеми
Разговорът за духовността в Тайчи води до критика на съвременния западен човек, който според Сомов е прекалено материалистичен и отчужден от природата и духовността. Тайчи предлага път към баланс, самопознание и вътрешна хармония, които са не само физически, но и духовни ползи.
Популяризация на Тайчи
Въпреки че Тайчи е широко популярно в Китай, в България и в много западни държави интересът е сравнително малък. Сомов обясни още, че много хора започват да практикуват Тайчи без да разбират напълно неговата същност и ползи. За него, ако хората осъзнаят истинската сила и възможности на Тайчи, интересът щеше да бъде много по-голям.
Обучение и личен опит: Сомов разказва за своето пътуване в света на бойните изкуства, започвайки през 1988 г. с различни стилове и стигайки до Тайчи през 1991 г. Той споделя, че учителят му е гранд майстор Чън Сяуан, който го посвещава в традицията на Тайчи. Тази церемония за посвещение в Китай е особено важна, като за него тя е признание не само в личен, но и в духовен контекст.
Духовност в Тайчи: Светослав Сомов изтъква, че духовността в Тайчи е интегрирана в самия процес на практикуване. Това е път на самоусъвършенстване, който води до вътрешна хармония и баланс, като се осъществява чрез медитативни и плавни движения, които носят и физическа сила.
Още по темата в интервюто на Мая Данчева със Светослав Сомов в "Нощен Хоризонт".
3
