Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Връщайки се назад в спомените, Весела Дякова разказва, че родителите й от рано я въвели във вълшебния свят на музиката.

"Моите родители бяха тези, които много искаха да свиря на някакъв инструмент. Моят дядо, който беше лекар, ми купи пиано от Харманли. И след като вече имах инструмент вкъщи, баща ми прецени, че е хубаво да имам и учителка вкъщи. У нас дойде да живее една преподавателка по пиано, с която много се сприятелих и започнах уроците по пиано. Тя ми постави ръцете, отвори ми сърцето и я заобичах много. Бях шестгодишна, когато започнах да уча с професионален музикант. Тя ме запали..", спомня си пианистката.

И така от шестгодишна възраст до днес Весела Дякова се занимава с музика.

"Целият ми живот е свързан с музика и с един клавирен инструмент - пиано. А на стари години, така да се каже, започнах да свиря и на орган - от 2000 година, та до сега. В момента съм органист в една голяма базилика в Гент", разказва нашата сънародничка.

Професионалният път на Весела Дякова започва от Музикалното училище в Пловдив, където преподава в продължение на 15 години. Същевременно акомпанира на различни хорове, сред които и Хорът на Пловдивските момчета. Малко преди промените през 1989 година Дякова напуска България и продължава кариерата си в Белгия. Установява се в Гент, научава добре фламандски език и започва да преподава в музикално училище. Като педагог, сравнявайки двете образователни системи - българската и белгийската, казва, че открива повече разлики, отколкото прилики.

"Професионалното обучение в България започва от много ранна възраст. Децата, които са записани в музикално училище имат уроци, които са предвидени за бъдещи професионалисти - с необходимите прослушвания и изпити на определени периоди. Такова последователно обучение тука не се намира. Има в школите, които подготвят ученици за средното музикално училище, но не мога да сравнявам нашето ниво, с тукашното ниво. Нивото тук е по - различно. То се базира на някои други принципи, но не е по - високо, в никакъв случай. Българските музиканти, пианистите на нашето Музикално училище - Пловдив, които шарят по света и взимат първите награди на големи младежки конкурси, са много високо подготвени. Мога да кажа и за цяла Европа. Музикалното обучение в Чехия и Полша, е на много високо ниво. Обаче, на един интернационален форум, където има кандидати от всички тези страни и е най - високото ниво, което е дошло там, наистина състезанието е трудно. И въпреки това, българските музиканти не бягат от първите места", казва педагожката.

Весела Дякова съветва родителите, да наблюдават внимателно децата си и ако открият музикални заложби, да ги развиват с помощта на педагог.

"Колкото по - рано започне индивидуалното професионално обучение, при наличието наистина на качества, интерес, жар, ентусиазъм, не бива да се изпускат тези неща. Таланти има навсякъде, но те трябва да се развиват, ако са в истинските ръце на музикант", казва Дякова.

Като музикален педагог, на какво държи в работата си и какъв подход използва?

"В обучението по музика най - важна е дисциплината. И когато излязат от стаята, да знаят как ще продължат урока си вкъщи. Когато двете нива - работата на ученика и програмата на учителя съвпадат, тогава има резултат. Учениците трябва да се занимават всеки ден по малко. Половин час да е, но е минало през съзнанието, през ушите им това, което е направено в клас....И с по - малко талант стават музиканти и хора, които имат отношение към музиката. Имам колега във Финландия, който направи хор от всички, които желаят да пеят, не само от тези, които имат глас. Възможностите, талантът се развива. Ние като педагози сме длъжни да работим с всички и да отсяваме големите таланти."

Къде се цени повече талантът - в България или в Белгия?

"Аз мисля, че истинският талант се цени навсякъде, когато качествата са наистина високи. Тука нивото изведнъж става по - високо, защото Брюксел е центърът на Европа. Има много музиканти от всички европейски страни , където нивата навсякъде са високи - в Литва, Латвия, Чехия, Полша. В Белгия нямат толкова добра клавирна школа, но постепенно нивото и тук се издигна, на базата на много европейски музиканти, които се заселиха в Брюксел и повдигнаха нивото. Почти във всяка музикална школа има музиканти от Източна Европа - рускини, полякини или българки", казва учителката.

В разговора стигаме до темата за Изкуствения интелект и може ли той да се използва по начин, който да подкрепи работата на музикалния педагог.

"Не отхвърлям тези програми, но живият контакт с човек, който да ги запали, не може да се сравнява с нищо друго. Живият контакт е задължителен."

През годините Весела Дяков никога не е прекъсвала връзката с България. Казва, че често организира концерти за родна публика, не пести усилия, а вълнението е много голямо.

"Винаги съм била много топло посрещана от българската публика, когато съм свирила в България. И тука не по - малко, но може би интересът в България е по - голям, защото съм се върнала да видя приятели, да предам, каквото съм постигнала, да го споделя с тях...И да ги запаля отново да правим музика, колкото се може повече, до края на живота си. Не виждам друг път. Само този път ще ме спаси", казва в края на срещата пианистката Весела Дякова.

Още по темата в звуковия файл.