Александрина Валенти е тазгодишният носител на първа награда в конкурса “Език свещен”, организиран от Лигата на българските писатели в САЩ и по света, в който участие взимат над 390 творби.
“Това, че конкурсът е анонимен, направи признанието толкова ценно за мен, защото думите застанаха сами, без биографията и предварителен контекст. Когато именно думите бъдат разпознати, усещането е за онзи рядък вид честност между автора и читателя”, каза Валенти в “Артефир”.
Текстът, който представя пред журито в конкурса, е част епистоларен роман, върху който работи от известно време. Според нея формата на писмото е може би най-интимният начин да разговаряш без шум и без желание да бъдеш харесан. В него човек остава сам с гласа на съвестта си.
След дебютната си стихосбирка “Амаркорд”, която печели Специалната награда за поезия от Съюза на българските артисти в Националния литературен конкурс "Георги Черняков“ и втората си поетична книга “Бривидо” с редактор Елин Рахнев, Александрина Валенти пише и “Приключенията на Бетун Разбойника в Шепнещата гора” – книга за деца, която участва на най-големия фестивал за детска литература в Болоня тази година.
“Написах Бетун, защото имах нужда да говоря за доброто по един малко по-различен начин. След толкова години, в които пишех поезия, усетих, че искам да кажа същите неща – за светлината, за страха, за прошката, но през един по-нежен, по-достъпен език, през приказката”, обяснява Александрина.
Тя е на мнение, че "хората имат нужда от приказки, които възпитават, от истории, които не просто забавляват, а учат на нещо съществено – на съпричастие, смелост и вяра в доброто. Това е, което Бетун олицетворява всъщност".
“Приключенията на Бетун Разбойника в Шепнещата гора” вече има своя втори тираж и тепърва ще бъде представена на читателите си във Виена и в Париж. Прототипът на главния герой е кучето на Валенти – Беатрис, чиито очи като маслини вдъхват живот на историята.
“Доброто винаги минава през изпитания, по пътя си Бетун среща различни животни, които го учат на важни житейски уроци. Това не е просто приключение, а история за порастването на душата, за това как се научаваме да различаваме смелостта от героизма, да вярваме в чудесата все още, да носим отговорността за тях. Макар Бетун да е наречен “разбойник”, той всъщност е разбойникът на сенките – онези, които живеят вътре в нас от самото ни раждане. Той не краде вещи, както други разбойници, а краде страх, краде самотата и тъгата и ги превръща в светлина. Много родители ми споделят, че когато четат книгата на децата си вечер, откриват в нея и своите собствени страхове, и своите отговори. Може би това е самата тайна на историята – че тя е говори едновременно на две поколения: и на детето, което мечтае да сбъдне мечтите си, и на възрастния, който си спомня какво е да вярва в тях”, обяснява авторката.
Първите читатели на книгата са децата от българското неделно училище “Абагар” в Рим, на които Александрина Валенти преподава творческо писане. Общуването с тях ѝ помага да развие историята на малкото бяло лисиче.
Редактор на “Приключенията на Бетун Разбойника в Шепнещата гора” е Здрава Каменова, а илюстратор – Цвета Петрова. С тях Александрина Валенти вече работи и върху идеята за продължение на приключенията.
Валенти е носител на “Пурпурно перо” и “Златна детелина” от фондация “Вигория” за особени заслуги в областта на културата. Живее в Рим, притежава собствено издателство и дизайн студио, рисува, пише, фотографира, режисира.
Защо открива в тишината възможност да погледне по-осезаемо навътре в себе си и защо не спира да търси смисъла в това време, което много по-често предпочита шума? Как стиховете ѝ ще оживеят в Седмицата на изкуствата в Рим, докато поезията и тялото се сливат, докато материята и дъхът се превръщат в едно? И какво я кара да не спира да вярва, че мечтите се сбъдват?
Чуйте от Александрина Валенти в звуковия файл.