В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд Океана обаче един малък скитник, допреди ням, за първи път проговаря на големия черно-бял екран.
На 15 октомври 1940 г., докато в Лондон се извършва поредната немска бомбардировка, в театър "Капитъл" в Ню Йорк наяве излиза един друг вид диктатор. Чарли Чаплин поставя премиерата на филма "Великият диктатор" – първият му озвучен филм, с който разлюлява непоклатимия пиедестал, на който са поставени диктаторите на Стария континент. Отзвукът от филма е моментален. Хитлер, смятан някога за почитател на творчеството на Чаплин и според някои източници определял го като един от най-великите артисти на всички времена, забранява филма в нацистка Германия и в окупираните от нея територии.
"Великият диктатор" е първият филм, който дръзва пряко да осмее диктатурата и тоталитаризма. Той утвърждава мястото си сред най-важните произведения на периода със смелата си критика, преобразена в премяната на сатирата. Филмът отваря врати за съпротива срещу потисничеството и окуражава следващи възгласи и упреци срещу тиранията, не само в Европа, но и по света.
Този епизод на "Премълчаната история" поставя въпроса за изграждането на образа на върховния лидер, на диктатора и за сатирата, смехът – оръжието в ръцете на изкуството като способ за разобличаване на фасадата на тиранията и принизяване на култа към личността до съставните му части.
За смеха, диктатурата и малкия скитник говорим с проф. Божидар Манов, кинокритик, журналист и преподавател в НАТФИЗ, доц. Лъчезар Стоянов, историк от Департамент "История" в НБУ, и д-р Митко Новков, писател, литературен критик и журналист.
