Чуй новината: Тези въпроси обединиха десетки социални работници и експерти от различни институции по време на регионално обучение на Държавната агенция за закрила на детето в Силистра. Срещата е част от поредица инициативи в 28-те области на страната, които отбелязват 25 години от създаването на системата за закрила на детето в България.
Целта на обученията е повече координация, единни подходи и по-добра грижа за всяко дете и неговото семейство, коментира Ваня Кирилова, експерт по ДАЗД. В рамките на миналата година е направена и поредица от анализи по темата.
Все по-осезаемите рискове за децата са свързани с дигиталната среда — от прекомерното време пред екрана до кибертормоза, който често остава невидим за възрастните. Опасността невинаги идва отвън — понякога тя е в джоба им, в телефона, отбеляза Цветелин Кънев, също експерт в ДАЗД.
"Те живеят в онлайн пространството – там те се забавляват, страдат, там се обиждат, нараняват. Това е невидимата заплаха. Страшното за всички нас като възрастни е, че виждаме липсата на емпатия, съпричастност от останалите деца, които като че ли дори се забавляват."
Последната инициатива на ДАЗД е мобилно приложение - "Сайбър кидс патрул", което може да се свали безплатно. Името е закачка с известна анимация. Целта – децата да са информирани за техните права.
Част от сигналите, които деца оставят на телефонната линия за безплатна помощ са свързани с това, че често са свидетели на родителските конфликти, посочи Ваня Кирилова. По думите ѝ, децата търсят реално общуване.
"Децата не биват чути дори от най-близките си хора, децата са самотни, имат нужда от реално общуване, от говорене, да бъдат разбрани, някой да ги попита как са. Когато се обаждат на линията, когато са готови да говорят, понякога ни споделят, че 15-минутна консултация е най-дългото време, за което са говорили с възрастен от месеци. Говорим за деца, които растат в семейства. Децата търсят внимание", отчита тя.
Сред най-честите проблеми, които социалните специалисти отчитат, са трудностите в комуникацията между отделите и центровете за обществена подкрепа – звена, които имат ключова роля при работата със семейства в риск. Според експертите, макар децата вече да не живеят в големи домове, основната отговорност остава в семейството.
"Изкривено е схващането, че отговорни са институциите. Родителят създава социалната рамка на детето, той изгражда детето като личност. Ние сме подкрепящите", подчерта Силвия Пълова, експерт към ДАЗД във Враца.
Особено внимание бе отделено и на осиновяването. Специалистите признават, че когато кандидатите имат твърде високи очаквания, процесът се превръща в избор "като от каталог".
"Защото профилът, който си избират, е точно все едно си избираш дете по каталог. Имаш свръхочаквания, свръхкритерии, а не гледаш на детето като на същество, а трябва така да си го "нагодиш", като пъзелче да си го избереш", казва Силвия Пълова. И обръща внимание върху тревожна тенденция на разсиновявания.
"И то точно от самотни родители. Друго е да бъде семейна двойка, която се е разделила след време, съвсем друго – да бъде сам родител, който не е имал партньор. Свръхамбициите се пренасят на детето и изкривяват ужасно психиката му."
Зад сухите цифри стоят човешки съдби. И докато светът става все по-дигитален, нуждата от внимание, грижа и топлина остава непроменена. Защото сигурността на децата не започва от екрана, а от сърцето.
