Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев, създател на "Гората.бг".
Гражданското общество
"България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат хората, всъщност е времето. Те даряват времето си, част от енергията си, част от сърцето си. Пари винаги се изкарват, но това е нещото, което, за мен поне, е най-ценното. Когато започна кризата с боклука в София преди десетина дни, като във всяка една критична ситуация, в която сме изпадали последните 10 години, като една от водещите и най-големите каузи и общности, за мен беше логично да се запитам какво можем да направим, как можем да помогнем, как можем да бъдем част от решението, а не от проблема.
Имах своите колебания, защото тук има намесени, първо, политически окраски, второ, има икономически интереси, трето, Столична община има милиарди бюджет и беше малко странно как да подходим, какво да направим. И когато аз имам някакви съмнения, винаги правя едно и също. Питам хората, зададох един въпрос към нашата общност – считате ли, че трябва да подкрепим Столична община при кризата с боклука? За мое огромно учудване 95% от хората отговориха "да". И от там нататък беше въпрос на действия. Аз се свързах с Общината, със завода за отпадъци, с различни хора. Най-нужни бяха камиони за извозване, тъй като те не достигат към момента."
Защо хората дадоха парите си, за да помогнат на Общината
"На хората просто им е писнало да гледат някакви игри, политически, икономически, да стават заложници, да страдат. Те не го казват, защото не го осъзнават. Понякога обаче такива каузи им дават възможност да осъзнаят силата си, че всъщност могат да променят света, в който живеем, и могат да правят големи и смислени неща. Но по-важното е, че с даренията си, с парите си, тези 2300 и повече дарители, които ни подкрепиха, с които събрахме 300 хиляди лева, с които закупихме тия два камиона и стотици хиляди кошчета и други неща, те казаха: "Ние не искаме повече да бъдем лъгани, ние не искаме повече да бъдем ограбвани, ние не сме слепи и виждаме, че тази прекомерна цена за извозване на отпадъците или тази неефективност, или това, което се случва, не желаем да го допуснем". Това е техният начин да протестират, заявявайки позиция. То по някакъв начин се опълчва на една система, която години наред работи в България."
Сит народ революция не прави
В момента съвпаднаха няколко фактора. Първият е, че почти всички хора, които трябва да са по-активни, имат достатъчно средства, за да си изплащат ипотеката някъде, например в "Манастирски ливади" в София. Да, имат три телевизора, да, имат достатъчно, за да отидат два пъти на море в Гърция, имат достатъчно, за да си пият каквото пият вечер, имат и достатъчно псевдокултура по телевизията, някакви забавления през всякакви телевизионни формати. И имат и още нещо – усещането, че всички политици са еднакви, защото протестирахме 2013-а, 2019-а, но всеки път, като излезем на протест, после става по-зле.
И хората малко са загубили вярата си, че протестите са инструмент, който реално води до някаква промяна, нещо, което позитивно променя животите им.
Но не мога да се съглася с тезата, че има пълна апатия сред хората, или че не ги вълнуват важните теми на деня, или че гражданското общество го няма, защото аз го виждам. Ние правим по 100 събития годишно и аз виждам хиляди хора, които идват, за да направят нещо. Може би са стигнали дотам, че разбират, че с действията си те могат да променят света. Имат силата, могат да променят България. Ако съберат пари за контейнери, ако съберат пари за камиони... Така изразяват позицията си.
Има напредък в тази посока. Т.е. обществото ни е много по-различно и аз не го отдавам на добрата работа на държавата, на институциите или пък, не дай си Боже, на политиците ни. Отдавам го на това, че светът се глобализира, ние сме част от една по-голяма общност, от Европейския съюз, все повече западни ценности и не само западни, някои известни източни ценности навлизат, имаме достъп до повече информация, информацията така бързичко се обменя, повдигна се материалният статус на хората, т.е. всички живеем по-добре. Хората стават все по-осъзнати, това искам да кажа."
Защо от "Гората.бг" трябва обучават как се събира разделно боклук
"Винаги каузите и хората, които правим някакви такива действия, се появяваме там, където държавата се е провалила. Ние виждаме проблем, виждаме решение и това решение е много лесно. И ние не сме свръх някакви идеалисти и не смятам, че ще рециклираме целия боклук, но 5% да успеем да намалим отпадъците в София, това са 10 милиона на година. За 5 години ние можем да спестим 50 милиона. С 50 милиона може да се направи нова детска болница или могат да се направят детски градини или каквото и да било друго."
Примирението с корупцията в България
"При нас, като се случи някакъв акт на корупция, който е много видим и много осезаем, общественото мнение се консолидира около – "Еми то при нас е така". Това е много пораженческо и е дълбоко сгрешено и дълбоко неправилно. Точно затова трябват гражданските организации и действията на обществото. Точно това е част от силата, която имаме. Да дадем ли на хората тази увереност. Моята цел е да обединяваме хората около определени ценности, около определени идеи, около неща, които искаме да постигнем, или неща, които искаме да променим, а не да ги делим по някакъв политически признак."
Кой трябва да даде на на хората контекста, че проблемът и с боклука не е формиран сега и да не са аполитични
"Може би всички ние, може би и медиите, може би и граждански организации, може би и самата политическа система трябва да обясни и да насърчи хората. Единственото нещо, което системно, дългосрочно може да реши проблемите ни е пак висок морал, правилни ценности, високообразовани хора, които разбират, че те крепят политиците и че силата е в техните ръце и че могат да ги избират, сменят и променят.
И да има нетърпимост. Ако развием нетърпимост към корупцията, към злоупотребите, към измамите, може би всички ние като общество ще можем да дадем някаква такава посока. Да спрем да си казваме, ами това у нас е така. Вярвам, че това може да се случи. Единствено, имах един много романтичен период, в който вярвах, че може да се случи много бързо. Сега съм стигнал до една малко по-голяма житейска зрелост и си давам сметка, че това може да се случи за 10, 20 или повече години. И надеждата е в поколението, което идва след нас."
Снимка –
