Александър Стоянов е учен от Института за исторически изследвания на Българската академия на науките и преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ". Автор е на осем монографии и над 300 статии, студии и публикации. Последната му книга – "Българите между две катастрофи 1396-1944 г." – събира най-новите перспективи към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на съвременната епохи.
В "Нашият ден" разговаряме с Александър Стоянов – за случващото се в българската образователна система, обучението по история, митовете и фактите в историческото познание.
Фактът, че образователният закон все още се обсъжда и не е приет говори за изключителна несигурност на управляващи и опозиция, по думите на Стоянов. Докато се обсъждат мерки като преподаването на религия в училищата и забраната на телефони, се пропускат критични нововъведения, свързани с развитието на технологиите и изкуствения интелект, смята историкът.
Стоянов изразява мнение, че "в политическите среди се възползват от ниската историческа грамотност на българите". Историята е жертва на грозни предизборни кампании и политически борби, подчертава той.
Историческите митове, които битуват в българското общество, са реакция на разочарованието от настоящето – призовават ни да прегърнем едно велико имагинерно минало, по думите на Стоянов.
"Няма как да имаме едно добро настояще и бъдеще, ако не приемем миналото такова, каквото е било", изтъква историкът. "Опитваме да правим реформи на базата на чужд опит, а не познаваме адекватно собствената си история", казва още той.
"Историческото изследване трябва да бъде ориентирано към търсенето на една абсолютна истина. Подобно на математическа задача, може да има различни подходи и пътища към решението, но историческата истината е една", обяснява Стоянов.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
