Томов разказа каква е методологията, за да бъде установено, че има кораб, които извършва дейности като тралене, известно още и като тралиране.
"Там, където има най-силен натиск, са местата, на които най-често преминава тралиращ кораб, който най-вероятно извършва тралене в този момент. Всъщност тези системи на Global Fishing Watch, има и други подобни организации, те показват кога един кораб е активно тралещ посредством най-вече скоростта, с която се движи, тъй като когато корабите тралят особено по големите, се движат със скорост между един и три възела. Когато не го правят, се движат доста по-бързо и другият фактор, който обикновено се забелязва, е начинът, по който се движат самите кораби в на една права линия", каза Мартин Томов.
Скорошно проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и Центъра за подводна археология (ЦПА) към БАН открива множество физически следи от дънно тралене.
Димитър Беров от Лабораторията за морска екология към ИБЕИ, както и един от авторите на изследването разясни.
"В някаква зона, където има интензивен риболов, независимо как се осъществява, в някакви моменти при този риболов се уврежда и морското дъно физически от самите уреди, които се използват за риболов. Физическото увреждане на дъното води до пряко унищожение на организмите, които обитават повърхността на морското дъно. Дали това са безгръбначни видове, различни като черноморската мида, дали са различни филтриращи морски организми, които обитават повърхността на тинестите и песъчливите дъна и са заровени вътре в пясъка, зависи просто от района в който се намираме. Но със сигурност минаването на един такъв уред през морското дъно и буквално изораването води до увреждане и загиване на тези морски организми, които са там.
Проблемът е, доколко тези организми могат след това да се възстановят от това буквално унищожение, което се получава. Някои видове успяват по-бързо да се възстановят, други не могат да се възстановят, трети се възстановяват, но това отнема десетилетия. В конкретния случай тук пред Маслед нос типичната такава дълбоководна дънна екосистема е така наречените мидени банки на черноморската черна мида Mytilus galloprovincialis. Това са големи площи от морското дъно на дълбочини под 40 метра, които са плътно покрити от колонии от черноморски миди, захванати една за други и покриващи тинестите седименти с килим от организми, които в миналото са обхващали хиляди квадратни километри от шелфа на Черно море пред България, също в Северозападната част на Черно море. В миналото голяма площ около тази зона, която сме изследвали, е била покрита с такива мидени банки.
Тези дънни следи, които сега заснехме, за съжаление, няма как да знаем дали са от тази година или отпреди 2 години, преди 10 години или 20-30 години. Просто не са проведени достатъчно такива изследвания, за да можем да видим колко бързо се възстановява морфологията на морското дъно, едни следи, които се виждат на множеството дали са скорошни или са там по-отдавна. Не знаем кога се е случило това тралиране което сме заснели в момента. За съжаление, няма как да разберем. Трябва да повторим изследването достатъчно интензивно, за да видим дали има някаква промяна от година на година там в този район, който получихме", посочи експертът от ИБЕИ.
Според Беров е разумно да има по-систематизиран подход и по-чести изследвания.
"Такива изследвания трябва да се правят всяка година не само на една полоса, опитна площадка, ами във всички зони, които са предмет на опазване, на контрол. "НАТУРА" зоните в българското Черноморие са създадени именно за да поддържат добро състояние на популациите на тези типични черноморски видове и екосистеми като черноморската черна мида. И ние, за да знаем какво се случва там с тези екосистеми, трябва да ги изследваме достатъчно често, за да видим какво се променя през годините. Това обаче е доста скъпо начинание. Изисква постоянно ангажиране на ресурси, на хора, на екипировка, оборудване и просто към момента не се прави, тъй като в България има малко изследователски групи и институти, които имат опита и апаратурата, за да го правят. И няма финансиране и интерес да се правят достатъчно често такива изследвания", обясни Димитър Беров.
Морският биолог Стефания Клайн се занимава с морски безгръбначни животни и също от авторите на изследването за тралене.
"Дънното тралиране е една от най-разрушителните риболовни практики, които влияят на екосистемите на морското дъно, специално на меките седименти. Те нарушават структурата на седиментите и всъщност суспендират материал и могат и да заровят съответно различни животни. И в зависимост от позицията си във вътрешността на седиментите и наличието на различни структури, например има морски звезди с крехки пипалца, различните животни са по-уязвимикато тези морски звезди. В Черно море специално има и мидени данни банки върху върху седименти, едно уникално местообитание, които се намират в дълбочина. Те са много уязвими на дънно тралиране, те направо биват изорани", поясни Стефания Клайн.
Морският биолог добави, че добрите практики са наистина дънното тралене да се забранява и ограничава.
"В европейските морета тенденцията е да се ограничава тази практика, колкото е възможно повече и особено в защитените зони. В нашите също е забранено това, но трябва да се налага да се спазват тези ограничения, ако искаме да си изпълняват функцията на защитени зони", каза Клайн.
И докато учените могат да говорят в конкретика за малкия район, който са изследвали, водолазът и бивш военен Красимир Христов от Варна смело сравнява дънното тралене с бойни действия.
"Случва се постоянно, непрестанно, винаги когато морето няма много силна вълна, става дума за вълна над 3 бала, се трали. Всички тралове са дънни и разрушават флората и фауната на Черно море. Това е като танк в Украйна. Каквото остава след танка, това оставаи след трала. Това е положението. Танкът не минава всеки ден, а пък траленето става всеки ден и на практика морето от една райска градина стана просто една кална пустиня. Морето е пустиня в момента", заяви Христов.
Според водолазът инструктор вреден е дори и позволеният от закона бийм трал.
"Има един вид дънни тралове, те се казват бийм тралове. Те са разрешени. Това са шейни, които се плъзгат по дъното, примерно разстояние от тях – 3 метра, 4 метра, в зависимост от големината на трала. Между тези 2 шейни имат вериги, които са плъзгат по самото дъно. Изтъргват всичко по дъното и съответо то влиза в едни огромни торби, които са зад съответните вериги и помежду шейните. Риба, миди, каквото си помислите, всичко се унищожава, дънна риба. Ако влезете навътре да видите каква тиня е и как тези вериги вдигат тинята от дъното. Да не забравяме, че това са всички отпадъци, които могат да стигнат до дъното", разказа впечатленията си за последствията от траленето в Черно море Красимир Христов.
Източник на изборажението със следи от тралове: Berov, Dimitar & Klayn, Stefania & Velkovsky, Kiril & Prahov, Naiden. (2025). Bottom trawling impact on benthic ecosystems in a marine protected area in the SW Black Sea, Bulgaria. 10.13140/RG.2.2.29314.75203.
