"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи.
Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от западния тип разказване с начало, среда и край. "За нас близкоизточното многословие е нещо изненадващо, ние сме привикнали с класическата гръцка оразмереност", казва Николай Гочев, гости на подкаста "Фантастични истории". Повод за създаването на подкаста дава може би най-дългата приказка в 1001 нощи, тази за цар Омар ал Нуаман и неговите синове. 10-те епизода на подкаста се впускат в традицията, която е отхранила историите на Шехерезада, както и много други аспекти на източното разказване от времето на арабския халифат, преводите на приказките или съвременни приказни феномени като ЛАРП или ролеви игри на открито.
Кога са били писани и разказвани историите, как са били възприемани, защо някои изследователи ги характеризират като "Скучна литература, писана на лош език" – тези и други теми приближават до нас арабския 10 в., а в конкретното издание на "Литературата. Начин на употреба" Калина Гарелова от "1002 продукции" – издателите на подкаста, споделя какво е провокирало създаването му, а арабистът Атанас Шиников разказва удивителни неща за това как фантастичните истории пътуват във времето – как една история, породена в Индия или Персия през 9 или 10 век се напластява и обогатява с разказа за Харун ал Рашид в Абасидския халифат, как в Мамелюшки Египет съдържанието й се допълва и как сирийското християнство оставя върху нея отпечатъка си преди тя да достигне до нас в превода на Антоан Галан.
Как пътуват историите физически, буквално и преносно, какво се е възприемало като фантастична история и кое не – за всичко това разказва Атанас Шиников и в конкретното издание на "Литературата. Начин на употреба" и в голяма част от епизодите на "Фантастични истории".
