Пламен Иванов: В България се случват иновации на световно ниво

В България се случват иновации на световно ниво, въпреки скромния дял, който се заделя за инвестиции - под един процент от Брутния вътрешен продукт. И докато страната ни остава на дъното на европейските класации, според иновационните индекси, много от големите иновативни продукти се изнасят на чуждите пазари.

Фондация "Приложни изследвания и комуникации" от години работи да промени средата, като част от усилията е и конкурсът "Иновативно предприятие на годината", който отличава постиженията, за да стимулира бизнеса. Тази година - в 21-вото издание, наградите ще се раздават на 9-и декември в рамките на Националния иновационен форум. 

"Иновации се случват и то не само в българските предприятия. Ние имаме все по-добре развиваща се стартъп екосистема. Последните години отчитат, че България е на първо място по младежко предприемачество в Европа. Нашите младежи са настроени към предприемачество и създаване на бизнес повече, отколкото от това да започнат да работят в определени корпорации, т.е. да градят кариерно развитие, каквото сме си го представяли преди години", коментира пред БНР Пламен Иванов от програма "Иновации и подкрепа на бизнеса" във Фондация "Приложни изследвания и комуникации".

България, спрямо иновационния скорборд, който измерва потенциалното ниво на страната в европейски контекст, продължава да бъде на предпоследно място в Европа, отчете той. По думите му по-добри са показателите ни, ако погледнем глобалните индекси, където България се качва с едно място нагоре и е от 38-о на 37-о място.

Според него обаче тези индекси не отразяват точно какво се случва в България. В България се случват иновации на световно ниво, категоричен бе Иванов в интервю за предаването "Хоризонт до обед" и обясни:

"Ние ползваме български иновации всеки ден. Ние просто не се замисляме, не обръщаме внимание на иновациите в България и какво те постигат и как ги използваме. Другият казус е, че България е много малка като пазар. Всъщност големите иновации - тези, които са стойностни на световно ниво, не се представят в България, т.е. компаниите създават иновации тук, но ги реализират в едни по-глобални пазари - в Европа, но все повече в САЩ и в страни като Южна Америка, Канада, опитват се да излязат на азиатските пазари, т.е. там, където има големи пазари с еднородно население и много по-лесно можете да обслужвате една иновация".

Според него колаборацията между различни възрасти, различни знания, експертизи и дори географско положение създават най-стойностните иновации в глобален мащаб. Една от причините България да е назад в иновационното си развитие е слабата колаборация, т.е. работим много фрагментирано, много сами за себе си и неизползването на целия потенциал и ресурс, който имаме, за да създадем стойностни иновации, изказа мнението си Иванов. 

По думите му имаме лидери и компании, които са в тенденциите на световните пазари и движение, но те не се познават, защото техният бизнес трудно намира реализация при нас. 

"България първо трябва да интегрира в национален мащаб научните си ресурси, научния си потенциал с бизнес потенциала си. Много важно тук е да се създаде национална мрежа за технологичен трансфер, която да подпомага този процес, тъй като манталитетът и целите на научната общност са по-скоро в създаване на технологии, научни открития и научни публикации, докато бизнесът се фокусира повече върху пазара. Някой трябва да преведе езика на науката на езика на бизнеса, за да могат те да си говорят и да работят в една посока. Мисленето ни е важно да бъде как това, което създаваме, допринася за по-голям импакт в глобалните пазари", отбеляза Пламен Иванов.

Той изтъкна, че въпросът е да осъзнаем къде е нашето място в това състезание и кои са нашите силни страни. "Ние трябва да наваксваме, трябва да работим повече, да създаваме повече, да се интегрираме повече с тези, които могат да ни издърпат на едно по-високо ниво", смята Иванов.

По думите му като част от ЕС имаме достъп до много ресурси: 

"Бизнесът трябва да е активен в тази посока, да изискват и да търсят тази подкрепа, иначе тя е налична".

Според него е нужно да мислим системно и дългосрочно. Мрежата за технологичен трансфер трябва да е национално представена, да има информация за цялата научна инфраструктура както в България, така и регионално, така и световно и да може да развива иновационни възможности с голям потенциал, подчерта той.

Под 1% от БВП се отделя за иновации, каза още Пламен Иванов и добави, че това е един от критериите, по които България изостава много назад в иновационните индекси. Освен това сме на последно място по дигитални умения в ЕС, както и на последно място по "Учене през целия живот". Това са основни критерии за устойчиво развитие и постоянно въвеждане на иновации, обясни той.

Цялото интервю на Наталия Ганчовска с Пламен Иванов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.