5
Това, от което има нужда един емигрант е общност, разбиране и посока, казва младата жена, която се е захванала с нелеката задача да свърже българите в Белгия. За тази цел преди година и половина Габриела Хутелън създава фейсбук страницата "Приобщаване на българите в Белгия", където публикува важна информация, практични съвети и афиши за културни събития.
"Аз имам опит да живея в чужбина. Като студентка по "Еразъм" съм била в Чехия и знаех, че някои неща са подобни, други неща са различни. От една страна съм сравнително адаптивна, приемам нови обичаи. Може би, културната адаптация към живота в Белгия беше по - различна. Има едни такива малки разлики, които на мен ми бяха малко шокиращи. Например, в България, когато има новородено, знаем първите 40 дни не се посещава детето. Имаме вярвания, че първите 40 дни душата решава дали да остане или - не. Докато в Белгия, още докато майката е с бебето в болницата, всички започват да идват на гости, за да видят бебето. За мен това беше шокиращо. Това са малки културни разлики, които за мен изглеждат шокиращи, а за тях са нещо нормално", казва Габриела Хутелън.
"Сега съм посветила времето си на моята фейсбук страница "Приобщаване на българите в Белгия". Моето мото, е "интеграцията започва с малките неща". Целя създаването на общност. Забелязвам, че има много активни хора, както в Антверпен, така и в Брюксел, в Гент, в района на Хаселт, но много трудно знаем за тях от едни район в друг район. Общо взето информацията е или от уста на уста, или локално в социалните мрежи, но трябва много търсене във фейсбук групите. Това не мога да го възприема, че няма едно място, където да отидеш и да кажеш "Ето, тук са моите хора. Тук са българите в Белгия и искам да се свържа с тях. Да намеря връзката ми с хората, които са най - близо до мен и с които имам общи интереси", казва нашата сънародничка.
Какъв е интересът към фейсбук страницата "Приобщаване на българите в Белгия"? Колко последователи има?
"Към момента 600 души следват страницата. Когато правиш нещо, хората, които имат подобна визия, те те следват. Има различни хора, всеки е различен и има различни интереси. Когато някой току - що е пристигнал, той има толкова много работа - да си намери работа, да си оправи всички документи, да се ориентира какъв е животът в Белгия. Това са бързи една - две години, в които животът е на такава голяма скорост, че да търсиш общност е някакъв второстепенен елемент", обяснява Габриела Хутелън.
Дали българите искат да се събират и да общуват със свои сънародници? Знаем, колко е разделено обществото ни в България, вероятно и в чужбина е така.
"Общите интереси събират хората. Когато правиш нещо, което обичаш, така намираш своите хора. Аз обичам да уча езици и първото нещо, което направих в Белгия, беше да се запиша на курс по интеграция и на курс по език. Изкарах всички курсове по нидрландски език в училищата за възрастни и там се запознах с мои приятелки българки. Аз обичам да уча език и те обичат да учат език. И ние се запознахме в послените нива на курса, защото имаме интерес. Имам и прекрасна приятелка от Бразилия, от Полша, от Китай, от Мексико.
Когато правиш нещо, което ти харесва, тогава намираш твоите хора....Аз живея в белгийската общност и има моменти, когато си търся моето. Искам да си говоря с българите. Искам, когато стане Коледа да не обяснявам защо ядем постно и боб и те да се чудят, защо не ядем сьомга. Тези неща не е необходимо да ги обяснявам в бъларската общност, защото за нас това е нормално", обяснава младата жена.
Кои са темите, които вълнуват българската общност в Белгия? Каква информация се търси най - много?
"Търсят много практична информация, кое как се прави и какви са ни правата. Първата статия, с която имах много голям успех, беше за шофьорските книжки в Белгия. Българската шофьорска книжка е валидна в Белгия, но трябва да се регистрира. Не всички я правят директно, а тя е изключително важна. Не е необходимо да се сменя книжката, но тя трябва да се регистрира и ако стане инцидент да се знае, че е белгийска и всичко си остава в Белгия. Това е нещо елементарно, но не се знае.
Забелязвам и друго нещо напоследък, усещанията, които имаме като мигранти, просто някой трябва да каже - да, това е нормално...Забелязвам, че хората искат и културни събития, къде и какво ще се случва. На мен ми липсват културните събития....
Другото място, което събира българите, е българската църква. Сега се опитваме да подобряваме видимостта. Да бъде по - достъпна и повече хора да разберат за българската църква. Това е важно, защото вярата е другата пресечна точка на общността. Има моменти, в които имаш нужда да отидеш в храм, да запалиш свещ, да се помолиш. Важно е, когато имаш тази нужда, да имаш възможност да го направиш. Различно е усещането да влезеш в католическа катедрала, в православна църква и особено в българска", казва в заключение Габриела Хутелън.
Интервю на Даниела Големинова с Габриела Хутелън в "Нощен Хоризонт".
