Чуй новината: Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" доцент Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЗЦПБ) във връзка с Европейския ден за повишаване на осведомеността за разумната употреба на антибиотици, който отбелязваме днес.
"Добрите новини са, че наистина имаме намаляване на употребата на антимикробни средства. Говорим общо за болниците и за обществото, като всъщност намалението е основно в обществото благодарение на задължителната електронна рецепта. Тя влезе задължително от 1-ви април миналата година и към момента в данните, които сме анализирали за цялата 2024 година, се вижда как всъщност от април месец рязко спада изписването на антибиотици като общо за годината намалението е от 17% до 20% спрямо това от 2023 година. Разбира се, все още сме далеч от таргетните нива, които целим за 2030 година съобразно препоръката на Европейската комисия. Ако продължим с такива темпове да намаляваме потреблението, бихме могли да се справим, тъй като все пак тези таргети са на базата на нивата от 2019 година, т.е. преди Ковид пандемията, така че от гледна точка на това имаме известен късмет, тъй като тогава България все още беше добре. Добре стоеше спрямо средноевропейските нива на консумация", каза доцент Иванов.
"Проблемът обаче остава с масовото използване на широкоспектърни антибиотици. Това е един друг таргет, според който до 2030 година всяка държава членка трябва така да оптимизира антимикробната си употреба, че 65% от всички използвани антибиотици да са в т.нар. група "Access" – достъпни антибиотици, които според класификацията на Световната здравна организация водят до по-малки нива на резистентност след тяхната употреба, т.е. носят по-нисък риск за обществото и за пациентите като цяло от развитие на резистентност. България, за съжаление, е на около 40-45%, т.е. имаме още 20 и няколко процента, за да стигнем заложените таргетни нива и това е предимно свръхупотребата на цефалоспоринови препарати както в обществото, така и в болниците. Това си е проблем, който го дъвчем вече десет и повече години. Там фирменият натиск според мен е много висок към лекарите. Има два или три препарата, които са буквално 30-40% от цялата консумация", посочи доцент Иван Иванов.
"Имаме нарастване на резистентността към най-важните индикаторни микроорганизми. Главно още имаме инерцията от ковидната свръхупотреба на широкоспектърни антибиотици. Основният проблем в извънболничната помощ е със Стрептококус пневмония. Това е причинител на пневмонии. При сериозните усложнения може да стигне до менингит при децата. Що се отнася до резистентността на тези щамове, това пак е последствие от свръхупотребата на тези цефалоспоринови препарати, тъй като точно към тях има завишаване на резистентността", отчита експертът.
Почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.
"Медиите докладваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже в момента тече, доколкото ми е известно, съдебно производство, така че там нещата са наистина много критични. Този щам, който наблюдаваме, вече е почти във всички болници. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там нивото на заразяване е масово", заяви доцент Иван Иванов.
Специалистът от Националния център по заразни и паразитни болести обясни кои са основните причини за разпространението на мултирезистентния щам.
"Единият от големите проблеми освен контрола на инфекциите, защото това е основната причина за възникването на вече епидемия от този щам, е първо хигиената в болниците, спазването на всички мерки за контрол на инфекциите, спазването на препоръките, често сменяне на ръкавици, използването на дезинфектанти, отделянето на такива пациенти, носители на такива щамове в отделни стаи. Трябва да има стаи, специално отделени за носители на мултирезистентни щамове. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространение на тази бактерия. Отделно трябва да се прави скрининг на пациентите при постъпването в болниците. И при тяхното изписване е желателно, разбира се. Те ги изписват с липса на симптоматика, но те реално са носители.
По-нататък то има, но може би не се използва достатъчно, система, при която даден пациент, ако е бил в близките 2 месеца хоспитализиран в едно лечебно заведение, то още при влизането в следващото да му бъдат взимани съответните проби за скрининг, така че още на входа да може да се ограничи разпространението на евентуално внасяне на нови щамове от други болници. Това на запад е 100% задължително. Има цели такива програми за скрининг. Ние също сме предвидили в Националния план за антимикробна резистентност такива дейности. Вече това е сравнително лесно и евтино. Не е както преди няколко години, когато нямаше тестове, нямаше механизъм, по който това да се извършва сравнително лесно, така че пациентите просто трябва да се информират.
Хубаво е болниците да публикуват на уебсайта си нивото на вътреболнични инфекции, които са регистрирани и това да не се крие, а да се счита като една добра практика за това, че всъщност тези вътреболничните инфекции не се крият, а се регистрират, както е редно във всички европейски държави. Информацията за вътреболничните инфекции в една болница е критерий за това колко добре функционира тази болница, а не обратно, както се смята тук", разясни Иван Иванов.
Страната ни все още няма национална стратегия за борба с антимикробната резистентност, въпреки че по данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията проблемът причинява годишно смъртта на над 35 хиляди души в Европа.
"Националният план - може би около месец, месец и половина правихме с колегите от ветеринарномедицинския институт последните корекции и актуализации, тъй като постъпили някои забележки от страна на Министерски съвет. На финалната права сме уж. Надявам се догодина да го видим на бял свят този план", каза специалистът.
"Към институциите – много мерки, много работа ни предстои. Трябва да се актуализират наредби. Сега в момента се актуализира Наредбата за стандарта за вътреболнични инфекции, но има още много наредби. Нямаме адекватна наредба, с която да се оптимизира изписването на антибиотици в извънболничната помощ", посочи доцент Иван Иванов.
Пациентите, които търсят помощта на доцент Иванов и на Националния център по заразни и паразитни болести, установяват, че лечението, от което имат нужда, невинаги е достъпно.
"Тези щамове се лекуват по много специфичен начин. Когато предпишем съответната терапия, а тя е само за болница тази терапия, тя не може да се провежда извън болниците, много често като видят, че са носители на такава бактерия, въобще отказват да ги приемат там. Това е голям проблем също", подчерта експертът.
Той разясни и защо в страната ни не са налични някои ключови антибиотици, които са ефективни срещу мултирезистентни микроорганизми.
"Един от основните проблеми е също така, че най-новите антибиотици, които са достъпни в повечето европейски държави, в България ги няма, а те, за съжаление, са най-ефективни срещу тези мултирезистентни или панрезистентни вече щамове. Просто фирмите, които ги произвеждат, не са ги регистрирали или ако са ги регистрирали, то лечението е толкова скъпо с тях, че на практика никоя болница не може да си го позволи, дори и пациентът да има възможност да си го плати. Моето лично мнение е, че дори да са налични тези антибиотици, въпреки че лечението с тях струва 20 и повече хиляди лева за пациент, дори те да станат достъпни, в България много бързо ще се развие резистентност, ако не се спазват предходните мерки, за които стана дума. Но на първо време за животоспасяващи инфекции в интензивни отделения би могло да се има предвид това", каза Иванов, който завежда Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност".
Медикът отправи препоръки към всеки един от нас като пациенти, използващи антибиотици.
"С електронната рецепта самолечението, доколкото ми е известно, е доста по-ограничено. Пак се случва, разбира се, но да не се презапасяват, да спазват целия режим на прескрипцията, също така да се информират за резистентността, да знаят, че невинаги е необходима употребата на антибиотици и особено в трудния зимен период, когато повече от 95% от настинките и от респираторните заболявания са с вирусен произход. Да са информирани, че е много важно да се провежда микробиологично изследване, особено с тази нарастваща резистентност, тъй като невинаги широкоспектърните антибиотици, които се употребяват, са насочени към конкретния микроорганизъм, който предизвиква инфекцията. По-скоро да изчакат малко с приема на антибиотик. През това време да си направят микробиологично изследване, отколкото веднага да започват широкоспектърния антибиотик. Да предават тази своя информираност и на децата си, и на подрастващи, тъй като там също е много важно те от по-ранна възраст да се запознаят с този проблем. Има много кампании вече, които и ние сме предвидили да проведем", каза доцент Иванов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
