Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов.
Как дигитализацията ще се отрази на работата в музея и това ли е бъдещето в този епизод главен асистент Ангел Ангелов и Чавдар Димитров. Всеки един от работещите в етнографския музей е пазител на българското, категорични са работещите тук. Но защо, разказът продължава реставраторът Илия Борисов. Как стои въпросът със събраните документи за отделните предмети в експозициите, споделя реставраторът Илия Борисов, а след него и колегата му Ангел Ангелов. За спецификата на труда на работещите в музея и интереса на посетителите продължават разказа си всички те. Не само пред музейните работници тук стои въпроса за фалшификати и търговия с оригиналите, а какво се прави в етнографския музей разказва Чавдар Димитров. Проблем в Националния етнографски музей е липсата на достатъчно средство и собствеността на сградата. За значението мястото и бъдещето на Националния етнографски музей разказваме в този епизод.
В него са запазени и ценни истории, на отделни предмети, като например тази за тамбурата: "Знаете ли, че едно време ерген, който не умеел да свири на тамбура, мъчно се женел! В миналото тамбурата е била един от най-разпространените и използвани музикални инструменти, особено в района на Банско и Разлог. Тамбурджиите – предимно мъже, много рядко жени, дрънкали на този крушовиден по форма къс дърво, с прикрепени на него две, четири, шест и т.н. струни, с тънко парченце кора от череша, което се наричало "тезене" и играело ролята на познатото ни при китарата перце. Тамбурите се изработвали с фина украса по дръжката, с инкрустации от седеф в различни геометрични форми. Ценни изследвания на българските народни музикални инструменти прави известният етнограф и фолклорист Иван Качулев. Благодарение на него знаем повече за тамбурите в Разложко, където не е имало специални майстори на тамбури, а се изработвали обичайно от по-сръчни музиканти, късно наесен и през зимата, когато не били заети с полска работа".
Или за дарака: "Даракът е уред с железни зъбци, прикрепени на дървено стълбче, който служи за влачене на вълна. Народът ни вярвал, че даракът притежава магически свойства и затова го използвал при баяне срещу уроки, за разваляне магии, за лекуване от уплаха. На Вълчите празници връзвали дарака, за да бъдат вързани устите на вълците през годината. Показаният на снимката експонат е подарен на Националния етнографски музей от Алекси Попов от Трявна през 1949 г." Пазители на традициите, хора, които по най-съвременен начин предават на поколенията всичко българско работят в Националния етнографски музей към БАН.
