Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Със средствата ще бъдат създадени необходимите лабораторни условия за научната работа. На 21 ноември 2025 г. (петък) от 10.00 до 16.00 часа в Научен комплекс 2 на Българската академия на науките (бул. "Цариградско шосе" №72, София) за първи път ще се проведе съвместен Ден на отворените врати, посветен на съвременните постижения на българската наука в областите физика, възобновяема енергия, електроника и астрономия. Събитието се организира от четири научни звена на БАН, разположени в комплекса. "Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на атомите" е темата на първия общ Ден на отворените врати на четири научни звена на БАН.
"Аз съм изключително щастлива, че в лицето на Министерството на иновациите и растежа бе разпознато значението за България и бе подкрепен този проект. Това ще осигури едно лидерство на страната ни в авангардни изследвания, на национално ниво научно-техническия капацитет и индустриални партньорства, което е изключително важно, когато говорим за иновации и наука. Всичко това ще позволи да се подготви едно ново поколение учени в България. Крайният резултат на това ще бъде нашия принос в европейската зелена и енергийна трансформация. Това е в много общ план значението на проекта, който подкрепи министерството. Тук става дума за европейско финансиране, което е свидетелство и за подкрепата на европейско ниво на тази инициатива. Това е една безвъзмездна помощ и е по програма, която е "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". При успешна реализация проектът може да доведе до революция в производството на ядрена енергия, като ще позволи използването на по-малки и ефективни реактори. Това ще даде възможност на страната ни да развива технологии, патенти и индустриални партньорства, включително с участието на малки и средни предприятия и научни организации", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова, директор на Института на твърдото тяло в БАН.
"Самата технология, която се опитваме да разработим цели използването на по- малки реактори, които използват енергия и изваждат повече енергия. Първо ще направим един прототип, който работи при контролирани условия, за да опознаем задълбочено самата реакция, която се получава. След това вече може да направим и прототип, който да се тества в реални условия. може би до две години ще имаме работещ прототип. При успешна реализация на проекта това ще бъде революция в производството на енергия, защото ще се произвежда чиста енергия без радиационни остатъци, които да трябва да се складират или депонират някъде", сподели в ефира Георги Янков от Института по физика на твърдото тяло.
"Потвърждаването на този експеримент и неговото валидиране би било световен пробив и ново направление в ядрената физика. Това ще даде възможност за по-компактни и ефективни източници, когато говорим за зелена енергия, като по-ниски енергийни прагове, което ще доведе до стартиране на синтез в една съвсем нова посока", разясни доц. Йорданова.
Целият разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова и Георги Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
