Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В петък се навършиха 30 години от подписването на мирното споразумение, с което беше сложен край на войната в Босна – най-кървавата от всички войни, докато се разпадаше Югославия.
След серия от балкански совалки на американския посреднически екип, оглавяван от дипломата Ричард Холбрук, във военновъздушната база "Райт-Патерсън" край Дейтън, щата Охайо, бяха събрани президентите на Сърбия, Хърватия и Босна – Слободан Милошевич, Франьо Туджман и Алия Изетбегович. 20 дни продължиха финалните спорове и на 21 ноември 1995 година споразумението беше подписано.
Босна получи независимост, разделена беше на две съставни части - Федерация на бошняците и хърватите и Република Сръбска. Беше установена изключително сложна система на политическо управление, която с течение на годините се оказа непреодолима пречка за нормалното функциониране на държавата и позволи на национал-популистите да задълбочат етническото разделение, а някои от тях открито да пропагандират разпадане на Босна. Призивите за промяна на дейтънското устройство стават все повече и повече.
"След три десетилетия мир хората в Босна гледат на Дейтън със смесени чувства", казва Кърт Басийнър от Берлинския съвет за демократизационни политики:
"Зависи с кого говорите и каква политика води. Всички би трябвало да са доволни, че беше постигнат мир и че този мир оцелява до днес, но от гледна точка на това как действа държавата – конституционно и политически, разбираемо много хора в Босна гледат на Дейтънското споразумение с немалка доза разочарование, защото то вече не помага на страната им да бъде функционална. Има обаче и такива – главно босненските сърби, за които това е абсолютният таван на развитие."
"Националистическите политически лидери на бошняците и на местните сърби и хървати са си много добре. Разпознаваеми са и с това, че всички се возят в черни аудита. Не проявяват много оригиналност в избора си на коли, защото им е по-важно всички да ги виждат и да не забравят, че те движат нещата. Повечето обикновени хора обаче, независимо дали са сърби, хървати или бошняци, си дават сметка, че те излизат победените и във войната, и в последвалия мир. Това усещане сега е доста по-осезаемо, отколкото преди 20 години и лошото е, че повечето граждани на Босна все още не виждат светлина в тунела", коментира пред БНР Басийнър.
"Бившият президент на Република Сръбска Милорад Додикбеше в отстъпление, но според мен е на път отново да предприеме офанзива. Окуражен от това, че Съединените щати му отмениха санкциите и то точно, когато Съветът за сигурност на ООН гласуваше удължаването на мандата на стабилизиращите сили ЮФОР. Той смята, че правилата няма да важат за него. Тепърва предстои да се разбере дали ще може поне да продължи да е начело на партията си, но дотогава той продължава да бъде "босът" за босненските сърби. Предполагам, че ще направи необходимото резултатът от утрешните извънредни избори да е в негова полза. Ако американците са твърде снизходителни, а европейците – неспособни да му се противопоставят, има потенциал за голям проблем", уточни Кърт Басийнър.
"Според мен една от големите поуки от Дейтънския мир е, че когато имаш установен с посредничество мир след войната, след време е необходимо да има воля да се допусне преразглеждане на установената система, защото заради различни фактори тя може повече да не работи. В Босна още са на триажния етап, който безспорно беше необходим, но навремето и системата не еволюира по никакъв начин. Американците и то не само настоящата администрация, не се отказват от Дейтън, може би защото той е тяхно творение, а европейците смятат, че промяната може да дойде с присъединяването на Босна към Евросъюза. Въпросът обаче е може ли Дейтънска Босна въобще да изпълни условията за това".
"Дейтънският мир сам по себе си не е провал. Проблемът е, че се превърна в пречка за Босна, тъй като по една или друга причина не се усъвършенства. Иначе даже беше успех, предвид провалените предхождащи го усилия за спиране на продължилата 3 и половина години война", допълни още в интервю за предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" Кърт Басийнър.
