Който има спомени от 90-те години на миналия век – трудни и повратни във всяко отношение, ще помни и различната реакция на известни лица от културния елит на държавата в онзи момент. Предполагам, че достойните и самокритични личности са съзнавали..
Може и да не е за вярване, но за тези 30 години предаването "За думите" преживя доста изпитания, прераждания и премествания на началния час, докато стигне дотук. Хубавото на тази сложна биография е, че никога не сме имали комфорта да се отпуснем..
Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността..
Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г...
Може и да е клише, но ще си го кажа – изобщо нямам усещането, че са изминали толкова много години. Да не говорим, че паметта си избира какво да задържи непокътнато и какво да скрие или да заличи напълно. Това важи с пълна сила и за срещите и..
Тези от нас, които имат спомени от края на трудните 90 години на миналия век, сигурно веднага ще се сетят кой български политик въведе в употреба една много ярка метафора – „затваряме фабриката за илюзии“– каза той и наистина време беше да го направим...
Само няколко месеца след дебюта на предаването, в началото на 1995 г. в едно от изданията, отредени за така наречените ни "специални" гости, т.е. изявени, обичани, доказали се в попрището си хора на словото и духа, гостува актьорът Вели Чаушев. Той беше..
За какво се говори във и около Националната библиотека, с какво ново значение се сдоби думата "библиотека" в преходните времена, защо Възраждането и възрожденският дух се споменават, когато се окаже, че нещо трябва да се свърши без пари?… На тези..
Някъде между самодоволното убеждение, че целокупното човечество знае и се прекланя пред ролята на България в световната цивилизация и болезненото себеунижаване и себеотричане стои познаването и реалната представа за мястото ни в мозайката на..
Навярно ви прави впечатление, че, особено когато изказваме огорчение, възмущение, критика и т.н., ние предпочитаме да говорим в множествено число, т.е. вместо местоименията "аз" и "той", "тя", "то", използваме "ние" и "те" – "ние българите", "те..
