Лясковец - градът, известен със своите градинари

Град Лясковец е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото плато, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел". Отстои на 10 км североизточно от Велико Търново, на 2 км югоизточно от Горна Оряховица и на 5 км южно от река Янтра. Историческите извори свидетелстват за наличието на селище по тези места още в каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие Лясковец получава по време на Второто българско царство, благодарение на изграждането на Петропавловския манастир. Там е открито и първото богословско училище в България. Територията на днешния град се обособява около XVII век - разказва ни Сергей Добрев, уредник на Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец.

Петте махали, от които се оформя Лясковец, са носели имената на светците-патрони на църквите, за които ни разказва Сергей Добрев -  Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Името на града произлиза от дървото леска или лешник, което е било характерно за района в миналото. За съжаление, сега лешници се срещат много рядко. Първоначалното звучене на името е Лясковица, което по-късно преминава в Лясковец. Една от най-интересните легенди, свързани с положението на селището по време на турското робство, която намира и известно потвърждение в исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурад за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф.

Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник. След 1905 година населението на града започва да намалява, а причината - пренаселеността му и характерния поминък - градинарството. Поради липсата на достатъчно обработваема земя, много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си в чужбина или други градове на страната ни. Някои от тях са се връщали - разказва още Сергей Добрев от Музея на гурбетчийското градинарство.

Още за славата българските градинари, които и до днес е жива в Унгария, може да научите на място в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. В него са изложени редица пособия и земеделска техника от онова време, а макет пресъздава оригиналните решения на лясковските градинари в напояването и обработката на земята.