Град Лясковец е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото плато, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел". Отстои на 10 км североизточно от Велико Търново, на 2 км югоизточно от Горна Оряховица и на 5 км южно от река Янтра. Историческите извори свидетелстват за наличието на селище по тези места още в каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие Лясковец получава по време на Второто българско царство, благодарение на изграждането на Петропавловския манастир. Там е открито и първото богословско училище в България. Територията на днешния град се обособява около XVII век - разказва ни Сергей Добрев, уредник на Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец.
Петте махали, от които се оформя Лясковец, са носели имената на светците-патрони на църквите, за които ни разказва Сергей Добрев - Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Името на града произлиза от дървото леска или лешник, което е било характерно за района в миналото. За съжаление, сега лешници се срещат много рядко. Първоначалното звучене на името е Лясковица, което по-късно преминава в Лясковец. Една от най-интересните легенди, свързани с положението на селището по време на турското робство, която намира и известно потвърждение в исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурад за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф.
Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник. След 1905 година населението на града започва да намалява, а причината - пренаселеността му и характерния поминък - градинарството. Поради липсата на достатъчно обработваема земя, много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си в чужбина или други градове на страната ни. Някои от тях са се връщали - разказва още Сергей Добрев от Музея на гурбетчийското градинарство.
Още за славата българските градинари, които и до днес е жива в Унгария, може да научите на място в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. В него са изложени редица пособия и земеделска техника от онова време, а макет пресъздава оригиналните решения на лясковските градинари в напояването и обработката на земята.
Какво още можем да научим, ако посетим Лясковец - чуйте от репоретра ни Красимир Мартинов.В края на миналата седмица Столичната община въведе мярката Зелен билет, с който срещу 1 лев всеки може да пътува неограничено целия ден с градския транспорт в София. Въвеждането на Зеления билет важеше за четвъртък и петък, когато стойностите на фини прахови частици във въздуха бяха нормализирани. Именно затова голяма част от столичани..
В подлеза на бул. "Цариградско шосе“, при бившия хотел "Плиска“, вече е факт първата водеща (тактилна) линия за незрящи. Идеята идва от Виктор Асенов, който е със 100% вродена слепота и от години се бори за по-безопасна среда за хората като него. Инициативата подема кметът на район "Слатина“ Георги Илиев, а проектът е осъществен с..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка в южната половина от страната ще остане усложнена. С временни прекъсвания снеговалежите ще продължат, като значителни ще бъдат в Рило-Родопската област, Странджа и Сакар, а слаби - в Предбалкана, съобщиха от НИМХ. Без валежи ще бъде в Дунавската равнина. Вятърът ще се ориентира от североизток - ще е..
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...