Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България като Родина зад граница

Обзорно представяне на всички истории на бежанци, прозвучали в ефира на Радио София

От началото на 2018 г. над 1300 чужденци са подали молба за международна закрила. През 2017 г. е имало спад в подадените молби, за разлика от 2016 г. и предходните години. В настоящия момент миграционната обстановка и в частност подадените молби за закрила, са малко. Сред потърсилите международна закрила има и непълнолетни. Хората са предимно от Афганистан, Ирак, Сирия, Пакистан и Иран. Всеки един от тях започва да живее в нашата страна с нагласата за родина, пренасяйки личната си бежанска история.

В звуковия файл можете да чуете какво се случва в мислите и душата на едно дете в Родина зад граница, чуйте в изповедта на 14-годишния Моджи от Афганистан и детската история на 11-годишната Лина от Сирия, защо България е на първо място в живота на Рим Ханна от Ирак, какво споделя Линда Ауанис, една от първите жени, получили статут на бежанец в България, как вижда страната ни един млад сириец на име Милад, какво е усещането да си бежанец в страната на своята баба разказва Рикардо Ибрахим, как се учи български език и защо това е първата крачка на всички хора - бежанци и какво избират да споделят публично жени - бежанки в "Книгата на моя живот" - проект на фондация "За децата в риск по света".

Важен спътник в пътя към получаване на закрила като бежанци в нашата страна са няколко важни организации, чиято дейност е да подпомага хората със статут на бежанци. В периода 2013 - 2018 година техният брой е 18 хиляди. Голяма част от тях не остават у нас, а се насочват към други държави. Тези, които избират страната ни за свой временен или постоянен дом, се нуждаят не просто от подслон, но и от възможност да започнат живота си отначало. Това означава да научат езика, да се устроят тук и да намерят работа. Ива Гумнишка е от тези, които са готови да им подадат ръка. Дамата споделя в "Родина зад граница" за подаването на тази ръка.

Близо 3 хиляди души, предимно със статут на бежанци или хуманитарен статут, са получили подкрепа от БЧК през последните 9 месеца. За социалното включване, чийто посредник е БЧК разказва Марияна Стоянова - ръководител на Бежанско-мигрантската служба на БЧК.

Как приемаме бежанците и какви са възможностите за гарантиране на човешките им права у нас. Към кого и как да се обърнат, разясняват директорът на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ в ДАБ Димитър Киров и Мария Нецова - експерт в дирекция „Социална дейност и адаптация“.

Да изгражда система за закрила, съобразена с международните стандарти и социално подпомагане на нуждаещите се, са основните цели на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).

Българското представителство е основано преди 25 г. През тези години се утвърждават трайни връзки с институции като „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“, Държавната агенция за бежанците и Агенцията за социално подпомагане, споделя Борислав Грозданов от Комисариата.

"Родина зад граница" се реализира по проект към Българския фонд за жените. Радио София продължава да търси още истории на хора, търсещи закрила в нашата страна. Следете ни и във фейсбук страницата на медията, където споделяме тези наши репортерски срещи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15