Емоционалната зависимост спира личностното ни израстване

Най-характерното в поведението на зависимата личност е невъзможността да упражнява контрол над своите импулси, както и да изпитва алтернативно удоволствие, несвързано със зависимостта. Много често това състояние е съпроводено с отрицание, неглижиране на проблема и намиране на рационални обяснения, които да дадат отговор на страховете на близките и да подсилят измамното усещане за възможности за контрол.

Когато между двама души, независимо дали те са партньори, родител и дете или дори приятели, взаимоотношенията станат централна тема в живота на единия или двамата, а целите, желанията и стремежите са концентрирани единствен и само към другия човек, говорим за емоционална зависимост, обяснява клиничният психолог Цвета Таманова.

Това е свързано до голяма степен с ограничаване на спонтанноста, на свободата, на външните контакти, което води до възприемането на подобни взаимоотношения като ограничаващи, създаващи изолация и неподпомагащи личностното израстване на всеки един, който е въвлечен в емоционално зависима връзка. 

Обикновено при емоционалната зависимост единият от партньорите е особено раним и уязвим, с чувството че може да понесе загуба и отхвърляне и непрекъснато се опитва да си докаже значимостта и стабилността на връзката и незначителността на всичко извън нея. Всички други занимания и хора биват възприемани като потенциални пречки и фактори, които биха могли да доведат до загубата на партньора.

Ако биваме лишени от свободна воля, а изборите който се отнасят до нашите желания, понякога невключващи партньора ни, се приемат болезнено и крайно, можем да се усъмни, че сме станали част от една зависима връзка. 

Да осъзнае ситуацията е по трудно за този от партньорите, който е в ролята на уязвимия и зависимия във връзката, на уплашения, че ще понесе загуба. А причината за това състояние се крие в един определен етап от нашия живот, а именно - в първата връзка, която човек изгражда - връзката с мама. Тя става първоизточник и модел на начина, по който се свързваме с всеки друг. Ако с майката човек изгради една несигурна привързаност, то той би бил склонен да се вкопчва в обекта, с който се е свързал в следващия етап от живота си.

В ролята на майката за едно дете могат да влязат всички авторитети – жени, които са около него и са свързани с обгрижването, храненето и приласкаването.

И все пак, моделът на емоционалната зависимост може да бъде осъзнат и могат да бъдат намерени по-добри стратегии, даващи възможност за пълноценност на взаимоотношенията.

Нищо, през което сме преминали, не е присъда, казва психологът Цвета Таманова. Можем да го осъзнаем, да се задвижим към това, да намерим по-добри и работещи стратегии, даващи възможност за пълноценност на взаимоотношения. Това, обаче, задължително преминава през вътрешното ни познаване и израстване и чак тогава идва възможността пълноценно да се свържем с другия.

Още по темата - чуйте в звуковия файл.